Решение № 8222 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2017 г.

Решение № 8222 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ермис 2003" ООД моли да бъде отменено решение № 190/13.02.2017 г. по адм. д. № 952/2016 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000215006664-091-001/25.02.2016 г. на ТД на НАП- Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- Б., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000215006664-091-001/25.02.2016 г. на ТД на НАП-Б., с който за периода м. 1.2013 г. - м. 6.2015 г. е определен ДДС за внасяне с лихви общо 22 573,73 лв и корпоративен данък: за 2013 г. - 3580,14 лв с лихви и за 2014 г. - 3726,65 лв с лихви след проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Правилен е изводът на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, след като е установено подаване на документи с квалифициран електронен подпис от ревизираното лице от името на 48 търговци пред НАП, НОИ и търговския регистър, изискващи счетоводни познания - справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, декларации обр. 1 и 6 по КСО, уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, ежемесечни справки-декларации по ЗДДС, доказващи извършване на счетоводни услуги от ревизираното лице на тези дружества, за която дейност не са осчетоводени приходи от ревизираното лице и не е начислен ДДС, върху стойността на извършените счетоводни услуги. Данните в регистрите на НАП, НОИ и ТР са потвърдени от писмените обяснения на управителите на дружествата, някои от които са представили и договорите си с ревизираното лице за предоставяне на счетоводни услуги като плащанията са извършвани в брой. Обосновано съдът е приел, че определената в РА данъчна основа за облагането по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди е съобразена с цената, на която ревизираното лице предоставя услуги от вида на укритите като е определена средна годишна цена за всеки от периоди за регистрираните по ЗДДС лица и за нерегистрираните, който метод на изчисление на данъчната основа е по-близък до действителните отношения на ревизираното лице с неговите клиенти, отколкото метода на вещото лице. Последното е изчислило средни пазарни цени на счетоводните услуги за регистрирани по ЗДДС лица и нерегистрирани по ЗДДС лица като е ползвало данни от други счетоводни фирми. Касаторът е оспорил заключението на вещото лице в последното съдебно заседание и е поискал назначаване на повторна и допълнителна счетоводна експертиза, чиято задача ще уточни допълнително. Съгласно чл. 201 от ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно, когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Съдът е отхвърлил двете искания като неоснователни, тъй като със заключението е даден систематичен и пълен отговор на поставените въпроси и не са налице условия за допускане на допълнителна експертиза. Приел е също, че заключението е обосновано, ползвани са данни от други дружества, обслужващи клиенти с разнороден обем на счетоводната дейност, каквато е и дейността на ревизираното лице. Изводът е законосъобразен по цитирания чл. 201 от ГПК С отделна молба от 31.01.2017 г., подадена след приключване на устните състезания по делото, касаторът е поискал да бъде отменено определението за даване ход на делото по същество и назначаване на повторна, дори тройна счетоводна експертиза. По молбата съдът е поставил резолюция да се приложи към делото. Съдът не е нарушил процесуалните правила с отказът да отмени определението за даване ход на делото по същество и да допусне повторна експертиза по делото. Искания по делото могат да се правят до приключване на устните състезания по делото, в който срок искането е било направено и обосновано е отхвърлено от съда като неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,