Определение № 6 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2384/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Брадърс 03“ ЕООД, [населено място], обл. Варна срещу определение № 178 от 19.10.2020 г. по т. д. № 1719/2020 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба по чл. 47, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 24.02.2020 г. по арб. д. № 225/2019 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „Правна Помощ и Медиация“ /АСВ при СППМ/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода за липса на правен интерес от предявения иск, като мотивира наличието на такъв с факта, че арбитражният съд се е произнесъл с решение за отхвърляне на претенциите поради извършено в хода на процеса плащане на процесната сума, вместо с определение за прекратяване на производството поради оттеглянето им. Според частния касатор, формираната с решението сила на пресъдено нещо би препятствала бъдещ исков процес за връщане на заплатената от него сума. Ответниците по частната жалба – „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място] и „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмени отговори от 03.12.2020 г. Претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Брадърс 03“ ЕООД искова молба по чл. 47, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 24.02.2020 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „Правна Помощ и Медиация“, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че за ищеца не е налице правен интерес да атакува арбитражното решение, тъй като същото е благоприятно за него. Този извод е направен, като е отчетено, че: 1. С арбитражното решение са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу „Брадърс 03“ ЕООД искове, за установяване дължимостта на сумата 5919.38 лв. - стойност на потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия и на сумата 496.61 лв. – законна лихва за забава върху първата сума, както и осъдителни искове за присъждането на тези суми, поради плащане в хода на процеса, като в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД са присъдени разноски в размер на 600.50 лв. 2. Прекратено е производство по субективно съединените искове на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД срещу „Брадърс 03“ ЕООД за установяване съществуването в полза на втория ищец на същите вземания. Предходният съдебен състав на ВКС е счел, че независимо от вътрешното противоречие в арбитражното решение досежно ищеца „Енерго-Про продажби“ АД, производството по установителните искове на който веднъж е прекратено, а веднъж същите са отхвърлени, арбитражното производство е приключило с положителен за „Брадърс 03“ ЕООД резултат, в частта, в която е формирана сила на пресъдено нещо. Що се отнася до частта на акта, с която се прекратява производството и с която се присъждат разноски, имаща характер на определение, ВКС е преценил, че същата не е самостоятелен, годен за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА обект. Освен това е посочил, че евентуално процесуално нарушение на арбитражния състав, свързано с начина му на произнасяне, предвид оттеглянето на исковете, не е порок, който може да бъде релевиран по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, нито да обоснове нищожност на акта. Определението е правилно. Изцяло следва да бъде споделено становището на предходния тричленен състав на ВКС за отсъствие на правен интерес от предявените искове по чл. 47 ЗМТА. Общ принцип в процесуалното право е, че атакуването на съдебния акт – чрез жалба или чрез предявяването на специален иск, какъвто е искът по чл. 47 ЗМТА, е предпоставено от наличието на правен интерес за страната. Такъв интерес е налице единствено в хипотезата, когато от оспорения акт възникват негативни последици в правната сфера на страната, каквато обаче настоящата хипотеза не е. Доколкото предявените от „Енерго-Про продажби“ АД срещу „Брадърс 03“ ЕООД искове са отхвърлени, за дружеството-ответник липсва интерес да атакува арбитражното решение в тази негова част. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че правният му интерес произтича от невъзможността в бъдеще да предяви иск за връщане на сумите, платени от него в хода на арбитражното производство. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта да бъде атакуван съдебният/арбитражният акт, не е абстрактен и евентуален, а се преценява винаги конкретно с оглед изхода на делото. Именно с оглед изхода на производството по настоящото арбитражно дело, за „Брадърс 03“ ЕООД не е налице правен интерес от предявените искове по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в частта за отхвърляне на предявените срещу него искове на „Енерго-Про продажби“ АД. Що се отнася до имащите характер на определение части на арбитражното решение, с които производството по установителните искове е прекратено и в полза на „Енерго-Про продажби“ АД са присъдени разноски, доколкото не формират сила на пресъдено нещо, същите не могат да бъдат предмет на производството по чл. 47 ЗМТА, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС. С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 264 лв. (с включен ДДС), чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените с отговора на частната жалба доказателства – договор за правна защита и съдействие № 20671/26.11.2020 г., фактура № [ЕГН]/27.11.2020 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 02.12.2020 г. на „Първа Инвестиционна банка“. Искането на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства за банков превод на уговореното с договор за правна защита и съдействие № 2670/26.11.2020 г. и фактура № [ЕГН]/27.11.2020 г. адвокатско възнаграждение. Към отговора на посочения ответник е представено копие от платежно нареждане за кредитен превод от 02.12.2020 г. на „Първа Инвестиционна банка“ (лист 26) в полза на „Електроразпределение Север“ АД, а не в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК