Определение № 177 от 01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. С решение от 19.06.2013г. ВКС като е отменил въззивното решение е уважил предявените искове с правно основание чл.31 и чл.26 ЗЗД. С молба от 20.06.2012г. процесуалния представител на жалбоподателката Ц. Б. С. е поискал да й бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по делото в мотивите си, като е посочил, че такива не се дължат, тъй като жалбоподателката не е представила списък на същите с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК. С оглед установените факти по делото настоящата инстанция намира, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е основателна. Твърдението на процесуалния представител адв. М.Т., че в съдебно заседание на 04.06.2013г. е представил списък на разноските с молба се установява от доказателствата по делото. Ето защо следва да бъдат присъдени исканите разноски. С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК ответникът по жалба В. И. Г. следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 701,69 лева. Предвид изложените съображения, съдът