Определение № 706 от 30.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 578/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Д. Т. К. и Г. Й. Г. и двете от[населено място] срещу определение от 25.03.2010г. по ч. гр. д.12500/09г. на С. градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.419 ГПК, е потвърдено разпореждане от 07.04.2008г. по гр.д. 9893/08г. на СРС за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК в полза на заявителя [фирма] срещу солидарните длъжници – Е. Ц.,Д. К. и Г. Г.. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на С. градски съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение