Определение № 6725 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал“ ООД, представлявана от управителя Р. В., срещу Определение № 23/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1516/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу писмо с изх. № 13/29-02-1294 от 10.10.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище, че административното производство е опорочено и проведено в нарушение на процедурата, предвидена в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности (МД) между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Български лекарски съюз (БЛС) за 2023 г. – 2025 г., в резултат на което е издадено обжалваното писмо, което по своята същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Изтъква, че съгласно чл. 405, ал.14 от НРД за МД 2023-2025 г. са подавали ежедневно информация за денонощието във форма и вид, утвърдени от НЗОК, като през периода не са констатирани грешки и неъответствия. Сочи, че в резултат на извършена проверка комисията в РЗОК е потвърдила, че липсват нарушения от тяхна страна и съответно дейността им е била платена. Намира, че с този акт на еднотранно властническо волеизявление директорът на РЗОК – Пазарджик не само, че не формулира годен за оспорване акт, в който да предостави ясни мотиви, но и създава предпоставка, чрез която да бъде възпрепятсвано правото им на защита. Иска се отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, чрез пълномощник юрисконсулт С. Бантакев, оспорва основателността на частната жалба. Поддържа становище, че НЗОК не заплаща дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК, съгласно чл. 405, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. Релевира, че доводите в оспореното писмо сочат за наличието на спор, относно изпълнение на задълженията по индивидуалния административен договор, сключен с дружеството жалбоподател. Намира, че същото не съставлява нито писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, нито пък заповед за налагане на санкция по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО или чл. 76, ал. 2, ал. 3 или ал. 4 от ЗЗО. Иска се отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното определение.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо с изх. № 13/29-02-1294 от 10.10.2025 г. на директора на РЗОК – Пазарджик. В жалбата се твърди, че в резултат на проверка приключила с Протокол № 13РД-24-130-1/21.03.2025 г., 5 /пет/ броя история на заболяванията (ИЗ) на стойност в размер на 18 721.01 лева, лекарствени продукти на стойност вразмер на 39.14 лева и 12 броя амбулаторни процедури на обща стойност 720.00 лв. са предложени за незакупуване от НЗОК. С писмо с изх. № 13/29-02-1294 от 10.10.2025г. на директора на РЗОК – Пазарджик дружеството е уведомено, че РЗОК – Пазарджик не следва да заплати:

• хоспитализацията по КП № 154, за история на заболяването № 30278/2024 на стойност 5 113,01 лв.;

• хоспитализацията по КП № 251.1, за история на заболяването № 32/2025 на стойност 3 402.00 лв. и лекарствени продукти на стойност 14.82 лв.;

• хоспитализацията по КП № 251.1, за история на заболяването № 376/2025 на стойност 3 402.00 лв.;

• хоспитализацията по КП № 251.1, за история на заболяването № 45/2025 на стойност 3402.00 лв. и лекарствени продукти на стойност 24.32 лв.;

• хоспитализацията по КП № 251.1, за история на заболяването 56/2025 на стойност 3402.00 лв.;

• АПр № 5 - 12 броя на обща стойност 720.00 лв.

Жалбоподателят развива тезата, че правният му интерес от оспорване е обусловен от обстоятелството, че писмо с изх. № 13/29-02-1294 от 10.10.2025 г., представляващо по същество индивидуален административен акт, относно дейност, която директорът на РЗОК – Пазарджик отказва да им заплати, но по същество тя вече е заплатена. Сочи, че писмото е издадено в нарушение на материалния закон (чл. 59, ал. 2, т. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от АПК и административният орган не е спазил основните принципи, залегнали в АПК, а именно законност (чл. 4 АПК), съразмерност (чл. 6 АПК), истинност (чл. 7 АПК), равенство (чл. 8 АПК), служебно начало (чл. 9 АПК), самостоятелност и безпристрастност (чл. 10 АПК), бързина и процесуална икономия (чл. 11 АПК), достъпност, публичност и прозрачност (чл. 13 АПК), последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Намира, че няколко месеца след законоустановения срок и то след като дейността вече е заплатена, директорът на РЗОК – Пазарджик, в нарушение както на законовите разпоредби, така и на констатациите на длъжностните лица издава процесното писмо със заключение, че РЗОК – Пазарджик не следва да заплати дейността по изчерпателно изброените в него клинични пътеки и амболаторни процедури.

Първоинстанционният съд намира жалбата за недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт. Предвид характера на писмото съдът приема, че същото не носи белезите на административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения, или неосредствено се засягат права, свободи и законни интереси. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който процесното писмо не съставлява нито писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, нито пък заповед за налагане на санкция по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО или чл. 76, ал. 2, ал. 3 или ал. 4 от ЗЗО.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд".

Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори.

При преценка на съдържанието на процесното писмо, се налага изводът, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла чл. 21 от АПК, с който се налага санкция или писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Спорът е относно изпълнението на договорни задължения. Съгласно чл. 80 ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се стигне до съгласие чрез арбитраж. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му.

В този смисъл е и трайно установената практика на Върховния административен съд (Определение № 2442 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 15/2018 г., VI о., Решение № 4229 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2020 г., VI о., Определение № 8318 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2018 г.; Определение № 6147 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2018 г., VI отд.; определение № 6757 / 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3803 / 2019 г. VІ о. и др.).

Предвид изложеното, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, правилно извежда, че отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т.1 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК за процесуалната недопустимост на жалбата, първоинстанционният съд законосъобразно оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), левовата равностойност на 130 лева. Съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, чл. 2, чл. 19, ал. 1 и чл. 39 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, съдебните разноски следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Националната здравноосигурителна каса.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,