Решение № 6669 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, действащ лично и чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Панов, против решение № 8611 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 951/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отменено решение № 2153-15-66/29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО; 2) осъден Националния осигурителен институт - София да заплати на „Т. Кирев – Хеър стилист“ ЕООД, ЕИК 205820303, сумата от 1050 лв. разноски по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение и присъждане на деловодните разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът „Т. Кирев - Хеър стилист“ ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Божинов, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Предлага решението да се отмени и съдът да се произнесе по същество, като отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С потвърдените с обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение от 29.02.2024 г., задължителни предписания от 21.12.2023 г. (издадени след извършена проверка), на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е наредено на осигурителя „Т. Кирев – Хеър стилист“ ЕООД да заличи да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за З. Р. Д. (която е била в трудово правоотношение с този работодател, впоследствие прекратено) като осигурено лице. Мотивите са, че при проверка не се доказва по безспорен и категоричен начин, че за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл. Д. е упражнявала трудова дейност, включително такава, за която е била назначена в осигурителя и която е основание за осигуряване по реда на чл. 4 ал. 1, т. 1 от КСО. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил жалбата на дружеството против задължителните предписания, като е аргументирал подробно тезата, че те са законосъобразно издадени. Извел е извод, че след като за посочения период Д. не е упражнявала дейност като „управител“ (на която длъжност е била назначена) в „Т. Кирев – Хеър Стилист“ ЕООД, тя не е осигурено лице по смисъла на КСО и за нея не следва да се подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. За да уважи сезиралата го жалба от „Т. Кирев – Хеър Стилист“ ЕООД Пловдивският административен съд, ако и да е констатирал правилно, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, е обосновал погрешен извод, че те са в противоречие с материалноправните разпоредби. Приел е, че административният орган е имал задължение по чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) да сезира съда да се произнесе по действителността на трудовия договор преди издаването на задължителните предписания, както и щом като трудовото правоотношение е възникнало, то Д. е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност. Първоинстанционният съд, макар и да се е съобразил с указанията в предходно отменително решение на ВАС и да е извършил указаното му съдопроизводствено действие (уведомяване на засегнатото лице Д. по чл. 162 от КСО, с оглед осигуряване на възможност да защити интересите си), поради опущения в аналитичната и оценъчната си дейност е формирал неправилен краен правен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него административно решение и потвърдените със същото задължителни предписания, в разрез с доказателствата по делото. На първо място, съдът е допуснало правно-техническо смешение между понятията за трудово и осигурително правоотношение, които не са тъждествени, и за да възникне последното, е нужно реално да е полаган труд от лицето, за което се твърди да е осигурено от своя работодател, което в случая не е така. В това отношение категорична индиция е явният дисонанс между обясненията на Д. при анкетирането по време на проверката в административното производство и казаното по същия повод от Т. К., по отношение на лицата, с което е работила, функциите, които е изпълнявала, както и дали е подписвала ведомости за заплати и длъжностна характеристика и колко е било възнаграждението й. В този контекст следва да се посочи, че изложеното от Д. противоречи и на представените от К. документи (ведомости за заплати, фишове за заплати, длъжностна характеристика, таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа). Наличието на уклончиви и неясни данни относно естеството на трудовите задължения на Д., както и липсата на доказателства за необходимостта от назначаването й и за реално полагане на труд, не водят до извод, че е възникнало основание за осигуряване на лицето. Освен това, основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от първоинстанционния съд, в задължителните предписания контролният орган на ТП на НОИ не се е позовал на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало осигурително правоотношение, понеже в хода на административното производство не е установено извършване на трудова дейност от Д. по иначе валидно сключения трудов договор. От събраните доказателства в хода на съдебното производство също не се установява лицето да е извършвало трудова дейност на длъжността, на която е било назначено в „Т. Кирев – Хеър стилист“ ЕООД, следователно подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не съответстват на действителното фактическо положение, което определя некоректността на тези данни във връзка с осигурителния статус на Д.. След като не е установено, че Д. през посочения период действително е полагала труд в полза на „Т. Кирев – Хеър стилист“ ЕООД, то за нея не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Сключването на трудов договор и подаването на информация в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за осигуряване, без лицето да е извършвало трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО, не е достатъчно основание, за да се счита то за осигурено лице. От изложеното явства, че Д. реално не е осъществявала трудова дейност по сключения договор с „Т. Кирев – Хеър стилист“ ЕООД, преди трудовото й правоотношение да бъде прекратено, като не е престирала труд съобразно вменените й задължения по длъжностна характеристика, поради което към релевантния момент не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на това законосъобразно е предписано на осигурителя да заличи подадените от него данни за Д.. Следователно процесните задължителни предписания са издадени при наличие на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да ги издаде, което сочи, че както предписанията, така и потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, са материално законосъобразни. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Пловдивският административен съд е постановил необоснован и противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователно оспорването на дружеството срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател следва да се присъдят превалутирано направените по делото разноски общо в размер на 306,78 евро, от които 102,26 евро платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд - Пловдив и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 102,26 евро за всяка съдебна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,