Решение № 7129 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2011 г.

Решение № 7129 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2011 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 2442 от 20.05.2011 г. по адм. дело № 2163/2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 5 състав, с което по жалба на Лина Минева Абланска е отменен Ревизионен акт № 2000905050/09.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 282/15.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Лина Абланска срещу РА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лина Минева Абланска, чрез адв. Арабаджиева, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения развива в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № 2000905050/09.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 282/15.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, с който на Лина Абланска, са установени общо задължения за довнасяне в размер на 98 097,58 лв., като органът по приходите е констатирал обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето. За да отмени процесния РА, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и наличието на влязла в сила Присъда № 72/22.02.2010 г. по НОХД № 1784/2009 г. по описа на СГС - Наказателна колегия, 18 състав, с която подсъдимата Лина Абланска е призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като е избегнала плащане на данъчни задължения в особено големи размери. Установено е, че както издадения РА, така и повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 255 от НК, касаят плащане на данъчни задължения за периода 2003 г., 2004 г. и 2005 г. по ЗОДФЛ, поради което съдът е счел, че спорът относно същите не може да бъде пререшаван наново, чрез издаването на РА за същите задължения и периоди. Решението е правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че в процесния случай не следва да се вземе предвид присъдата, на основание Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Вярно е, че данъчното и наказателното производство са паралелни и неотносими едно към друго спрямо целите си, но съда правилно е съобразил разпоредбата на чл. 300 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съгласно който влязлата в сила присъда на наказателния съд следва да се счита за задължителна за настоящия състав относно извършване на деянието като са съобразени и мотивите към присъдата, а именно, че е приет за недоказан съставомерен елемент на изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, който същевременно е и елемент от състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /укриване на приходи/, в случая обосноваващ извършването на ревизия по аналогия за същите периоди. Доколкото с оспорения РА са установени задължения по ЗОДФЛ именно за периода, за който с влязла в сила присъда е призната Абланска за невиновна по повдигнатото обвинение за това, че е избегнала плащането на същите тези данъчни задължения, то правилно административният съд е приел, че следва да се зачете приетото от наказателния съд относно това дали е извършено деянието - в случая дали е избегнала плащането на данъчните задължения и въобще дали същите са били дължими. С оглед изложеното, следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,