Определение № 12348 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Б. срещу Определение № 3885 от 14.10.2024 г. по адм. дело № 1152/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1006-000354 от 15.09.2024 г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди се, че предварителното изпълнение на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на лицето и семейството му, тъй като автомобилът им е нужен във връзка с наблюдение на здравословното състояние и лечение. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик, не представя възражение по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че на 15.09.2024 г. около 13.10 часа в гр. Пазарджик на кръстовището на [улица]и [улица]водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол – 2,38 на хиляда. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че трудностите, които изпълнението на заповедта ще причини на водача на автомобила, не обуславят наличието на значителна или трудно поправима вреда. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно е прието от съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на жалбоподателката значителна или трудно поправима вреда. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Представените доказателства относно изхода на наказателното производство са неотносими към спора за предварителното изпълнение на административния акт. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че автомобилът е върнат на Б. с акт на наказателния съд не поради оправдателна присъда, а защото със споразумение Б. е призната за виновна за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от Наказателния кодекс и е осъдена да заплати неговата равностойност. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.