Решение № 10347 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2013 г.

Решение № 10347 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Роси - Христо Канев" гр. Хасково, против решение № 1273 от 07.06.2013 г. по адм. дело № 2415 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 261200558/17.04.2012 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 779/02.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с ново наименование директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 52790,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16068,39 лв. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при несъобразяване със събрания по делото доказателствен материал, иска да бъде отменено решението и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището му за незаконосъобразност на РА са изложени в жалбата. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 261200558/17.04.2012 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 779/02.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с ново наименование директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 52790,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16068,39 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съдът законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото е налице обстоятелството по т. 2 - установени данни за укрити приходи или доходи. Съдът е счел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди ЕТ "Роси - Христо Канев" не е отразил в счетоводството си покупките на различни количества стоки от доставчиците "Деливъри" АД, "Владая" ЕООД и "Касика" ЕООД. Съдът е приел, че в хода на производството от страна на жалбоподателя не е оборена нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, включително и чрез приетото заключение на съдебно-графологичната експертиза и свидетелските показания. Приел е, че посредством ангажираната съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания са потвърдени констатациите в обжалвания ревизионен акт за доставянето на стоките в търговския обект на жалбоподателя, както и разплащането им в брой. По отношение на възражението на търговеца, че процесните фактури не са подписани от получателя, съдът е изложил, че фактът, че същите не съдържат задължителните реквизити по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а именно подпис на получателя, не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. Съобразно положителният факт на отразяването им в регистрите по ДДС на доставчиците, наред с писмените обяснения на всеки от представляващите отделните доставчици лица, Административен съд - Пловдив е приел за доказано закупуването от жалбоподателя, но незаприходяването на стоки, респективно на реализирани последващи продажби. При установената фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за облагане с ДДС като равна на сумите по данъчните фактури, по които ЕТ "Роси - Христо Канев" е получател, но не е отчел последващи облагаеми доставки на стоките, респективно не е начислил ДДС, а стоките по фактурите не са налични. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е възприел фактическата страна по спора, като изрично се е аргументирал с неопровергаване на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За да приеме за верни констатациите на органите по приходите, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки, в случая тези чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да се обоснове законосъобразното/ незаконосъобразното прилагане на тази норма следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и за начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Роси - Христо Канев". Действително съдът правилно е отграничил в мотивите на акта си кой носи доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, но е трябвало да бъде съобразено и че тази разпоредба изисква наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК да е подкрепено с доказателства. Позоваването само на протоколите за извършени насрещни проверки в ревизионното производство не се явява достатъчно, още повече, че оборването на констатациите в РА изисква в случая и произнасяне касателно начина на водене на счетоводството при ревизирания субект и неговите съконтрахенти. По делото е извършена проверка от страна на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за редовността на счетоводните отчитания при доставчиците, но не и на ревизираното лице. Констатирано е, че доставчикът - "Владая" ЕООД е отразил стопанските операции изцяло в изпълнение на действащото счетоводно законодателство, докато за другите двама доставчици на вещото лице не са предоставени данни. От друга страна показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин броя, времето и обема на доставките. Предоставените от доставчиците фактури за продадени стоки - цигари с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било други документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на ЕТ "Роси - Христо Канев" чрез индивидуализирането или предаването съобразно правилото на чл. 24 ЗЗД. Липсват товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, установяващи, че цигарите са превозени именно до търговския обект на ЕТ "Роси - Христо Канев" или, че са получени от него в обекти на доставчиците. Вещото лице по ССчЕ в т. 4 от заключението си е констатирало, че в счетоводните документи на нито един от процесните доставчици няма издадени други първични документи, съпътстващи доставките по процесните фактури. В тази връзка е основателно възражението на касатора, че органите по приходите, които твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, следва да докажат реалността им, така че да обосноват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Само при установено пряко доказване на тези факти е допустимо да се приложи и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. По тези съображения, неправилен се явява крайният извод на административния съд, че доставките по процесните фактури са реално осъществени и съответно законосъобразно е начислен ДДС. С оглед на горното, решението на Административен съд - Пловдив като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени РА, ведно с потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. Предвид изхода на спора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "Роси - Христо Канев", ЕИК 836224111, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Любен Каравелов" № 4 сума в размер на 4650 лв. за направени разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата. Водим от гореизложеното и в същият смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,