Определение № 2191 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Е.“-М. М. срещу определение №294 от 30.1.2026 г. по .ч.т. д. №2655 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, ТО, Трети състав, с което е потвърдено определение № 9314 от 14.05.2025 г. по т. д. №911/2021 г на Софийския градски съд, ГО, 9-ти състав, съдържащо отказ жалбоподателката да бъде освободена от задължението да внесе държавна такса по въззивната си жалба срещу решението по делото. Едноличният търговец моли определението да бъде отменено и да бъде дадена възможност да представи изискуемите документи, за да бъде освободен от внасяне на държавна такса. НАП застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната касационна жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: ЕТ „Е.“-М. М. е подала въззивна жалба с вх. № 96697 от 9.9.2024 г. срещу решение №4248 от 12.07.2024 г. по гр. д. № 10911 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-9 състав. С разпореждане № 21845 от 12.09.2024 г. на жалбоподателката са били дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса по сметката на Софийския апелативен съд в размер на 4 557,56 лв. След получаване на съобщението за разпореждането тя е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса с молба вх. № 117431 от 29.10.2024 г. Администриращият съд и е указал с разпореждане № 26203 от 30.10.2024 г. да представи декларация за материално и семейно положение, както и справки за родствени връзки, за притежавани недвижими имоти от Агенцията по вписванията, от НАП и НОИ за регистирани доходи, от МВР за регистрирани МПС. Жалбоподателката е представила декларация за семейно и имуществено състояние с молба вх. № 916 от 6.01.2025 г. и удостоверение за родствени връзки, а за представяне на останалите документи е поискала продължаване на срока. Софийският градски съд е продължил срока до 9.02.2025 г., но след като в този срок, а и след него жалбоподателката не е ангажирала никакви нови доказателства във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса, е оставил това искане без уважение с определение рег. № 9314 от 14.05.2025 г. ЕТ „Е.“-М. М. е обжалвала това определение с твърдението, че поради тежкото си здравословно състояние не е мога да представи другите изискани справки, но не е ангажирала никакви доказателства, поради което въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. В мотивите си Софийският апелативен съд е посочил, че жалбоподателката отново не е изпълнила дадените указания. В изложението към частната касационна жалба не са формулирани никакви въпроси, които касаят тези мотиви на въззивния съд. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на ТР №6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, според което правилото на чл.71 от ГПК установява задължение за внасяне на държавни такси и разноски. Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие по защита на правата и. Затова задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството на страна в процеса. Особеният представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно особеният представител не е задължен за заплащането на такси и разноски. Въпросът, който може да се извлече от изложението, е дали особеният представител има задължение да внесе държавната такса за съответното процесуално действие. По този въпрос въззивният съд не се е произнасял, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване-посочване на въпрос, разрешен от въззивния съд. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение