Определение № 177 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2340/2016 г.

Адв. М. Д. – ВАК, като пълномощник на Т. Й. Г. е сезирала ВКС, ТК за допълване на определение №528/6.12.2016г., постановено по делото, с искане съдът да се произнесе по всички наведени в частната жалба оплаквания срещу разпореждането на Пловдивския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист, като липсата на подпис на съдията, както и че разпореждане за издаване на изпълнителен лист не е връчено на доверителя й. От [фирма] не е постъпило становище по молбата за допълване на определението. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да произнесе, взе предвид следното: С определение №528/6.12.2016г. ВКС, ТК е потвърдил разпореждането от 4.07.2016г., постановено по т.д.№ 318/2016 г. на Пловдивския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист на [фирма]. За да постанови издаването на изпълнителен лист, Пловдивският апелативен съд е сезиран с молба от [фирма], с на основание постановено срещу Т. Й. Г. не влязло в сила осъдително решение. С частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, жалбоподателят е поискал отмяната му като нищожно, поради липса на форма, като недопустимо и неправилно поради липсата на компетентност на Пловдивския апелативен съд, като въззивен съд, аргументирано с разпоредбата на чл. 405, ал.2 и ал.6 във връзка с чл.406 ГПК. Съгласно чл.278, ал.4 ГПК, доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Разпоредбите на чл.269 и чл.290, ал.2 ГПК определят правомощията на съда, сезиран с частна жалба, да се произнесе само по посочените в жалбата основания. Сезираният съд е задължен служебното да се произнесе само по валидността и допустимостта на обжалвания съдебния акт. В случая съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по наведените от жалбоподателя оплаквания за нищожност и недопустимост, отхвърлени като неоснователни, за което са изложени мотиви, които не следва да се преповтарят. Направеното в настоящата молба оплакване, че разпореждането за издаване на изп. лист не е връчено на длъжника, не е било наведено в частната жалба, но същото няма и отношение към правилността на съдебния акт / разпореждане/. Не е вярно твърдението, че разпореждането не е подписано от съдия. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. В конкретният случай съдът е сезиран с искане за отмяна на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, по което ВКС, ТК се е произнесъл, като е изложил мотиви по всяко едно от оплакванията в частната жалба. Обстоятелството, че резултатът от обжалването не удовлетворява страната, не е основание за постановяване на ново определение. С оглед на изложеното съставът на първо отделение на ВКС, ТК