Определение № 185 от 01.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2017 г.

Производството по делото е образувано по молба на П. Н. Г. за отмяна на въззивното решение, постановено на 27.10.2014 г. по гр.д. № 11160/2012 г. на Софийски градски съд. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на това решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се птроизнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.05.2012 г. по гр.д. № 15972/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от П. Н. Г. против М. Г. Т. и К. Г. Т. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху ¼ ид. част от поземлен имот, находящ се в [населено място], район ”П.”, целият с площ 465 кв.м, съставлавящ имот № 27 в кв. 271 по плана на [населено място], м.” Л.-бул. Б. шосе- ІІ част”. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282, ал.2-6 ГПК, приложим в производството по отмяна по силата на препращащата разпоредба на чл. 309, ал.1 ГПК, е способ за защита срещу последиците на влезли в сила съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение. Решенията, постановени по установителни искове, не съставляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1 ГПК и не подлежат на принудително изпълнение. По делото няма и данни за образувано изпълнително производство въз основа на решението, чиято отмяна се иска. По тези съображения молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът