Определение № 696 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “К. МЕДИКЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, чрез адвокат Й. С., срещу въззивно решение № 3629/04.07.2023 г. постановено по в.гр.д. № 11571/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено решение № 4028/29.04.2022 г. по гр.д. № 67400/2022 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Е. Д. К. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност “специалист доставки“ в “К. МЕДИКЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД и за заплащане на обезщетение в размер на 9001,29 лв. за оставането без работа в периода 29.09.2021 г. – 16.01.2022 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за да се приеме, че дадена длъжност е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ, необходимо ли е в трудовите функции на длъжността да е включено както управлението на материални ресурси за значителни суми, така и управлението на хора; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните; 3) при поправка в съобщение за връчване на искова молба относно датата, на която е връчено, коя дата следва да бъде взета предвид – тази, удостоверена в съобщението, или въведената в информационната система на съответния съд. Ответната страна по жалбата - Е. Д. К., чрез адв. Д. Г., в писмен отговор изразява становище, че липсват основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Д. е работила в ответното дружество по сключен трудов договор № 65/14.01.2019 г., изменен с допълнителни споразумения от 29.08.2019 г. и от 27.12.2019 г., на длъжността “специалист доставки“. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 101/28.09.2021 г. Задълженията й по длъжностна характеристика включвали отговорности за закупуването на материали за производството според планираните потребности; издаване и пускане на заявки за закупуване на материали; следене за сроковете на доставките и несъответствия; подпомагане на логистиката за доставките и плащанията им и др. Съдът посочил, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ включва: 1) да е сключен договор за управление на предприятието; 2) уволнението да е извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца; 3) уволненото лице да заема ръководна длъжност. Прието е, че първите две предпоставки са налице – сключен е нов договор за управление на предприятието от 15.03.2021 г. и прекратяването на трудовото правоотношение с Д. е извършено в 9-месечния срок (на 28.09.2021 г.). Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е счел, че не е установена третата предпоставка за законност на уволнението - Д. да е заемала ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Този извод е направен след анализ на възложените на служителката трудови функции и мястото на длъжността й в системата на управление на предприятието. Посочено е, че видно от длъжностната характеристика всички трудови функции касаят заявки за доставки на части за изделията на търговеца и следене на складовите наличности, но няма възложени управленски и контролни функции, вкл. и по отношение на хора от персоналния състав на дружеството. Служителката не е имала правомощия да сключва самостоятелно сделки, да договаря цени за доставяните стоки и да извършва плащания. В заключение е направен извод, че уволнението на избраното от работодателя основание по чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно, тъй като заеманата от Д. длъжност няма характеристиките на ръководна длъжност. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Първият въпрос в изложението, касаещ критериите за преценка кога една длъжност е ръководна, е релевантен, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Приема се, че на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, които са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ се извършва конкретно за всеки отделен случай, като критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции (вж. - решение № 178/ 07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г., III г. о., решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г., ІІІ г.о., решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/ 2013 г., III г. о. и др.). Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че трудовите функции на служителката са свързани със следене на складови наличности и изготвяне на заявки за доставки на части, но тези й задължения не включват правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес. Вторият въпрос в изложението - длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните - е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения, че следва да анализира и прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на правнорелевантните за спора факти, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, като изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Третият поставен въпрос е изцяло неотносим, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Без значение за изхода на делото и постановения с решението краен резултат е въпросът за датата, на която е връчена исковата молба на ответника, доколкото всички доводи и възражения в подадения от ответника писмен отговор са разгледани от предходните инстанции и са събрани поисканите с отговора доказателства. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационния контрол. На ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение