Решение № 4717 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2010 г.

Решение № 4717 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие гр. Пловдив, чрез представляващия я началник Сийка Бандакова, против решение № 1666 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 332/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на решение № 717/23.11.2005 г. /в жалбата - с грешно посочена дата на издаване - 22.11.2005 г./ на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ - Пловдив, за обезщетение на наследниците на Костадин Георгиев Диев със земя на стойност 486 лв. /в жалбата - с грешно посочена стойност 26 лева/, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 9240 лв. /в жалбата - с грешно посочена стойност 497 лева/, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на наследници на Костадин Георгиев Диев. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно приел, че решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е връчено на всички наследници и не е влязло в сила. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ и твърди, че действията на един от наследниците ползват и останалите. Допълва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради това, че съдът не е съобразил, че Решение № 248-О/8.11.2000 г. е връчено лично на заявителя по преписката на 27.11.2000 г., поради което ОСЗ - Пловдив при постановяване на Решение № 717/23.11.2005 г. законосъобразно приела, че то е влязло в сила, тъй като от уведомяването на заявителя по преписката се ползват и останалите наследници. Признава, че Решение № 248-О/8.11.2000 г. не е връчено на всички адресати по преписката - наследници на Костадин Георгиев Диев, но те узнали за Решение № 717/23.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, предвид обстоятелството, че са подали жалба против него /по адм. д. 519/06 г. на РС - Пловдив/. Инвокира и довод, че оспореното решение не е съобразено с целта на ППЗСПЗЗ и идеята за бързо приключване на реституцията, както и че при стриктно спазване на закона решенията на ОСЗ трудно биха влезли в сила. Моли да се отмени решението и се отхвърли жалбата като неоснователна. Ответниците - Йорданка Костадинова Филчева, Костадин Георгиев Диев, Димитър Кирилов Паскалев, Любомир Кирилов Паскалев и Тодор Стоянов Кацаров не се явяват и не заявяват становище по жалбата, освен Костадин Георгиев Диев, който в писмено становище на адв. Виткова - негов пълномощник, оспорва жалбата и претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ на ОСЗ не е влязло в сила поради неуведомяване на заявителя. Обосновава този свой извод с обстоятелството, че заявителят е починал преди постановяване на решението на административния орган, а с уведомяването чрез връчване на решението на един от наследниците на заявителя не може да се направи извод, че е спазен чл. 14 ППЗСПЗЗ. Допълва, че независимо от обстоятелството, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е постановено в отделно производство, то това решение е част от цялостното обезщетително производство и същото, като предходно решение за това по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, е основание за издаването му. Обосновава съображение, че при направен извод за неосъществяване на правнорелевантния факт за липса на влязло в сила решение по ал. 8, съдът е приложил правилно закона, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ изисква влизане в сила на решението по ал. 8. Оттук извежда извод, че като е приел, че решението по чл. 19, ал. 17 е нищожно, съдът е приложил правилно закона, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението, и то като правилно следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1666 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 332/2009 г. Административен съд - Пловдив прогласил нищожността на решение № 717 от 23.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, за обезщетяване на наследниците на Костадин Георгиев Диев със земя на стойност 486 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 9240 лв. = 9240 ПКБ, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 248 от 25.09.2001 г. /в решението - с грешно посочена дата 25.09.2001 г. на ОСЗГ гр. Пловдив за обезщетяване на наследници на Костадин Георгиев Диев. Административен съд - Пловдив приел жалбата за допустима, предвид възражението за нищожност на оспорения акт и обстоятелството, че адресатът на известие за доставка на оспореното пред него решение, видно от обр. разписка № 248 и дата на получаване - 10.01.2006 г. - Георги Диев /заявител/, е починал на хх.хх.хххх г., откъдето обосновал извод за недействителност на извършеното съобщаване до починало лице. В развитото производство по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ административният съд приел, че обжалваното решение е постановено въз основа на решение № 248-О от 8.11.2000 г., /л. 37 от делото/, с което на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Костадин Георгиев Диев право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с площ от 10,100 дка в размер на 9726 лева, което не е влязло в сила. Посочил, че с решение № 414/13.04.1993 г. ПК - Пловдив е отказала да възстанови на наследниците на Костадин Георгиев Диев правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници на имот, представляващ нива от 10.100 дка в землище на гр. Пловдив, местност "Бялата воденица", № 205 по кадастрален план. Съдът приел, че наличие на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за постановяване последващото решение по чл. 19, ал. 17 от ЗСПЗЗ, което в случая не е налице, тъй като решение № 248-О от 8.11.2000 г. на ОСЗГ, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, не е редовно връчено на всички заинтересованите страни по реда на ГПК, предвид приложената обратна разписка с отбелязване за връчване само на Костадин Георгиев Диев /внук/ на 27.11.2000 г. /л. 37/, при положение, че видно от трите удостоверения за наследници /л. 43, 44 и 100/, находящи се в административната преписка, са налични данни и за останалите наследници на Костадин Георгиев Диев, а именно - Георги К. Диев, М. Паскалева, В. Кацарова и Й. Филчева. Съдът изложил съображения, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителното производство, което съдържа отделни и последователни етапи. Актът по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ административен акт по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е необходимо условие за издаване на решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. Посочил, че при издаване на оспореното решение № 717/23.11.2005 г. административният орган е дължал съобразяване на тази предпоставка от състава на нормата, а именно наличие на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Съобразил нормата на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ и приел, че след като не е влязло в сила решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е било недопустимо постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, поради което е прогласил неговата нищожност. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и обосновано, а изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в случаите, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г./, която оценка се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила, се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начинът на обезщетяването и неговата стойност съответна на определената с предходното решение. Съгласно чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 на чл. 19 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16 на същата разпоредба. В случая решение № 248-О/8.11.2000 г. на ПК за определяне правото на обезщетение на признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, със земя или ПКБ на обща стойност 9726 лв., постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е връчено само на Костадин Георгиев Диев /внук, съответно син на заявителя Георги Диев/ на 27.11.2000 г. Въпреки това ОСЗ приела, че е налице редовно връчване на това решение, поради и което след като не е обжалвано това решение, постановила последващото решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ - предмет на спора. С оглед данните по делото ВАС намира, че изводите на съда за неправилно извършено уведомление, оттам и липса на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са правилни. Както бе посочено, в преписката има данни за останалите наследници на К. Г. Диев, а Решение № 248-О/8.11.2000 г. е получено само от наследника К. Г. Диев /внук/, без да е отразено това получаване да е обвързано със задължение за предаване и съобщаване на останалите наследници. От друга страна, със заявление от 29.06.2000 г., наследниците на имот № 205 в м. "Бялата воденица" са поискали да бъдат обезщетени с обработваема земя от общински поземлен фонд, същата категория и в това землище /л. 63/. Получателят на решение № 248О от 2000 г. е син на Георги Диев - заявител по преписката и починал на хх.хх.хххх г. В преписката, а и в хода на производството не са представени данни за уведомяване на останалите наследници, а нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ изрично посочва, че решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд. Оттук и изводът, че законът не изисква само узнаване, а съобщаване, и то не само на заявителя, а на всички заинтересувани лица, в случая - преживелите наследници на Костадин Г. Диев. Няма спор, че заявител по преписката е само Г. Диев, но след смъртта му /хх.хх.хххх г./ неговият пряк наследник, както и останалите наследници на К. Диев е следвало да бъдат надлежно уведомени за издаването на решение № 248-О от 8.11.2000 г. на ПК - Пловдив. В нормата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ изрично е регламентирано съобщаване на това решение на всички заинтересовани лица, а не на някои от тях, в текста на разпоредбата не е посочено, че се уведомява само заявителят по преписката. Оттук се налага изводът, че след като не е извършено надлежно съобщаване на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, последното не е влязло в сила поради тази причина. Това обстоятелство опорочава последващото и оспорено в това производство решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. От друга страна, предвид характера на актовете, издавани в производство по чл. 19 и чл. 27а ППЗСПЗЗ, в практиката на ВАС няма колебание, че влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е предпоставка за издаване на административен акт по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. Решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ № 248-О/8.11.2000 г., към момента на издаване на оспорения акт по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ не е било влязло в сила, поради неуведомени наследници. Следователно към момента на издаването, процесното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е издадено без наличие на годно правно основание, а съобразно чл. 142, ал. 1 АПК към този момент следва да се преценява валидността на оспорения акт. В случая постановеното решение, предвид издаването му при липсващо правно основание, е нищожно, макар издателят на административния акт да е компетентен орган и да съдържа подписи на началника на службата и лицата по чл. 60а ППЗСПЗЗ. ВАС неведнъж се е произнасял в смисъл, че след като към момента на постановяване на оспореното решение на Общинската служба по земеделие и гори не е било влязло в сила нейно предходно решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, тя е била лишена от правно основание за постановяване на последващия акт по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ в обезщетителното производство. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни . Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ВАС приема за особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност. Така напр. в Решение № 16202 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 6358/2009 г. на IV отд-е на ВАС. Предвид горните съображения се явява неоснователен основния довод, че съдът не съобразил, че Решение № 248-О/8.11.2000 г. е връчено лично на заявителя по преписката Костадин Георгиев Диев на 27.11.2000 г., /впрочем заявител е Г. Диев/ и че от уведомяването на заявителя по преписката се ползват и останалите наследници. Останалите възражения в жалбата са също неоснователни: Доводът, че неуведомените наследници узнали за Решение № 717 от 23.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, предвид обстоятелството, че са подали жалба против него /по адм. д. 519/06 г. на ПРС/ е ирелевантен за законосъобразността на оспореното решение, а би имал отношение само досежно спазване на срока на жалбата, което обстоятелство също е неотносимо, предвид възражението за нищожност на акта и по арг. от чл. 149, ал. 5 АПК. Доводът, че оспореното решение не е съобразено с целта на ППЗСПЗЗ и идеята на изменението на ППЗСПЗЗ от 2007 г. за бързо приключване на реституцията, е също неоснователен, предвид изводите за грубо неспазена процедура за издаване на оспорения акт и обстоятелството, че нито целта, нито идеята на един нормативен акт не могат да имат смисъл да се заобиколят неговите норми, още по-малко императивните. Последното твърдение, че при стриктно спазване на закона решенията на ОСЗ трудно биха влезли в сила, е възражение за целесъобразност и не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При този анализ настоящият съдебен състав намира, че АС правилно е прогласил нищожността на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ предвид липсата на материалноправна предпоставка за постановяването му, а именно влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка, след като е прогласена нищожността на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ , правилно и съобразно чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал преписката на административния орган /общинската служба по земеделие/, като дал указания по тълкуване и прилагане на закона-за произнасяне на валидно решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, след спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за решение № 248-О от 8.11.2000 г., като в това производство не е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и след влизането в сила на което да предприеме действия по постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Решението е съобразено с трайната практика на ВАС - така напр. в Решение № 10719 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 5297/2008 г., Решение № 12001 от 10.11.2008 г. по адм. дело № 3182/2008 г.- двете - на IV отд-е. Решението е съобразено с материалния и процесуалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото от страна на ответника Костадин Георгиев Диев за ползваната от него адв. защита се явява основателно, предвид чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в доказания размер на 500 лева, съобразно приложеното на л. 23 от делото пълномощно на адв. Т. Виткова за защита пред ВАС. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,