Определение № 2156 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 913/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. П. С. в качеството й на особен представител на „СК- 13 Холдинг АД“ - в несъстоятелност, [населено място], срещу определение № 125 от 27.02.2024 г. по в.т.д. № 880/2023 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане молбата на адв. С. в качеството й на особен представител, с която се иска определяне на хонорар и изплащането му за участието й в производството по т.д. №880/23г. на САС. Съдът е приел искането за процесуално недопустимо, като направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ. Посочил е, че с решение № 10 от 08.01.2024 г. по в.т.д. № 880/2023 г. на САС е потвърдено спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност на длъжника „СК-13 Холдинг АД“ /н/, [населено място]. Посочил е още, че това решение на основание чл. 613а, ал. 1 ТЗ се обжалва в двуседмичен срок от обявяването му в Търговския регистър, който в случая е започнал да тече от 10.01.2024 г. и е изтекъл на 24.01.2024 г., а молбата на особения представител е депозирана след изтичане на срока- на 22.02.2024 г.. Жалбоподателят оспорва този извод, аргументирайки дължимост по закон на адвокатско възнаграждение с извършените от нейна страна процесуални действия пред двете инстанции. Посочва, че такова не е нито определено, нито изплатено, въпреки че й се следва.Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Адв. П. С. е назначена за особен представител на „ СК -13 холд -инг“АД,гр. София по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК с определение от 12.11.2019г. по т.д. № 8269/2015 г. на СГС /л. 1456 от том 6 на същото/ поради необходимостта от участие на представител на длъжника в несъстоятелност в производството, тъй като лицата, формиращи управителното тяло на дружеството и органните му представители, са заличени. Съобразно мотивите на определение от 30.10.2019 г., с което е изискано от АС на САК да посочи адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника - „СК-13 ХОЛД-ИНГ, поради молба за отказ от участие на назначения представител на длъжника - адв. П., възнаграждение е определено - 800 лв., платими от масата на несъстоятелността, след приключване на производството. С определението, обаче от 12.11.2019г., с която е назначена адв. П. С. възнаграждение не е определено, нито е заплатен трудът й. За да извърши преценка за приложимост на срока по чл.248,ал.1 ГПК по отношение дължимостта на определеното възнаграждение за особен представител съдът е счел, че това възнаграждение има характер на разноски по спора и поради това е определил този ред и срокове, в които тези разноски следва да бъдат възмездени. Това разбиране е правно необосновано. Съдът не е направил необходимото разграничение между отговорност за разноски, разноски по делото, които правят страните в производството по осъществяване на защита на процесуалните им права и доказването на твърденията им по съществото на спора и възнаграждението на особения представител, което съставлява стойностен адекват за положения от него труд, произтичащ от задължаването му чрез нарочен акт на съда да вземе участие в производството. Аналогично на правните последици от договора за процесуално представителство пред съд, сключван от страните, задълженията и правата на особения представител, макар и да имат друг източник - акт на. съда, имат същата насоченост - осъществяване на процесуално представителство от адвокат и същите реквизити - определен размер на възнаграждението и начин на изплащането му. Или, именно, с оглед начина на възникване на правата и задълженията за особения представител- назначаван винаги с акт на съда, се извежда и това, че този орган определя размера на възнаграждението, страната, която следва да го заплати или начина, по който същото следва да бъде изплатено / от бюджета на съда, респективно както е в случая от масата на несъстоятелността./. Това определение може да бъде постановено през цялото време на висящност на спора пред съответната съдебна инстанция, възнаграждението може да бъде присъдено с решението по спора, включително да бъде обсъждано и по реда на инстанционния контрол. Следователно, изцяло в дискреция на съда, пред който делото е висящо и в негово процесуално задължение е извършването на всичките тези действия по назначаване на особения представител и определяне стойността на дължимото му възнаграждение, както и разпореждането за изплащането му. Процесуалният закон не възлага на обособения представител да инициира назначаването си, да си определи възнаграждение, да се договаря за него или да определи начина му на заплащане. Следователно, същият не е обвързан и от срокове, в които да иска от съда да извърши възложените му от закона процесуални действия по възмездяване на труда на назначения от него особен представител. Тези изводи следват недвусмислено и от разрешенията дадени с т. 6 на ТР ОСГТК № 6/12, а именно - за положения от особения представител труд винаги се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото; това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. С оглед изложеното се налага извод, че сроковете за обжалване на съдебният акт са ирелевантни за обсъжданата отговорност за възмездяване труда на особения представител, реализирана изцяло от съда. Съответно, пропускът на съда да определи и разпореди заплащане на възнаграждение на особения представител не може да бъде вменено като пропуск на страната, поради което и последиците не следва да се носят от нея. Следователно, въззивния съд в случая е бил длъжен да определи и присъди възнаграждение на особения представител за производството в което е взел участие. Вместо това,правно необосновано с оглед изложеното съдът е съобразявал срокове за обжалване на въззивното решение, постановено в производство по несъстоятелност, както и незаконосъобразно молбата на особения представител е преценена като просрочена и съответно, оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Или, обжалваното определение следва да бъде отменено а делото върнато на САС за произнасяне по молбата на особения представител за определяне на възнаграждение и нареждане за изплащането му. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,