Определение № 11545 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Р., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Славова, с която се оспорва Определение № 5820 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело № 946/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК възражения не са постъпили. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е прекратил производството по административно дело № 946/2024г. по описа на Административен съд - гр. Варна, образувано по жалба на Ж. Д. Р., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адвокат М. Славова, срещу Решение № 140-2 по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет – Варна, проведено на 28.03.2024г., в частта му, с която Ж. Р. е освободен от длъжност като ликвидатор на „КОТ – Варна“ ЕООД /в ликвидация/, считано от датата на вписването му като ликвидатор в Търговския регистър при Агенция по вписванията – 18.09.2020г. до датата на приемане на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваното решение на Общински съвет – Варна не представлява индивидуален административен акт поради това, че не е прието при осъществяването на управленска дейност, с прилагането на властнически правомощия, характерни за публичноправните отношения. Определението е правилно. Обжалваното решение е прието на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.9 от ЗМСМА; чл.221, т.9; чл.270, ал.2 от Търговския закон и чл.5, чл.8, ал.2, т.4 от Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските дружества. Обективираното в посоченото решение волеизявление на общинския съвет има гражданскоправен характер и е свързано с упражняване правата на собственик на търговско дружество, регламентирани от ТЗ. Това решение не представлява индивидуален административен акт, защото по своята същност не е властническо волеизявление, направено от ОбС в качеството му на административен орган, а такова, направено в качеството му на едноличен собственик на търговско дружество. За да бъде едно волеизявление властническо по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е необходимо да е направено от визираните в разпоредбата правни субекти при упражняване на възложени им със закон административни правомощия, а процесният случай несъмнено не е такъв. Първостепенният съд е достигнал до същите изводи, приемайки, че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК и е прекратил производството на основание чл. чл.159, т.1 от АПК. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,