Решение № 220 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2010 г.

Решение № 220 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по чл. 290 ГПК. Л. К. Д. чрез пълномощника си, адвокат Р. В. Н. е подала касационна жалба против решението от 2.06.2010 г. по гр. дело № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-а въззивен състав. Жалбоподателката е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, с оглед мотивите на въззивния съд, че ответното дружество не е собственик на процесния недвижим имот, както и предвид необсъждане от съда на обстоятелството, че е продадено право на строеж, след като сградата е завършена. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] чрез пълномощника си, адвокат М. Д. П. е на становище, че въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г. о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 298 от 1.03.2012 г. по настоящето дело на ВКС, III г. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по-конкретно съобразяване родовата подсъдност на предявения иск. В. съд е бил сезиран с иск, предявен от Л. К. Д. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 12.08.1998 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба, по който ищцата е купувач на офис № 1, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, която следвало да бъде построена в парцел V-5,6 по плана на [населено място], при граници, подробно описани в договора, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, със застроена площ от 175.74 кв. м в [населено място], [улица] - 24 срещу цена 79083 щатски долара /щ. д./. След построяване на сградата, на 4.03.2007 г., управителят на дружеството при среща с ищцата заявил, че няма да прехвърли собствеността, тъй като цените са се променили, имота струвал 180000 евро и имало желаещ да го закупи на тази цена. Окръжният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като към момента на предявяването му, имотът е съществувал като обект - бил е изграден, но към същия този момент правото на собственост върху процесния имот не е принадлежало на продавача. С нотариален акт № 82/13.06.2002 г., правото на строеж за изграждане на процесния офис № 1 било валидно прехвърлено на трето лице, което било осъществено преди датата на вписване на исковата молба - 26.10.2007 г. За това въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 298, ал. 1 ГПК за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което е отхвърлил иска. Спорът е бил разгледан от районния съд, като първа инстанция, който е отхвърлил иска, а по жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение от 10.11.2008 г. по гр. дело № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 състав е било образувано гр. дело № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, по което състав на същия съд е постановил решение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), приложима в разглеждания случай на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с цена над 10000 лв. е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и решението, постановено при липсата й е процесуално недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. Цената на иска, по който е образувано гр. дело № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, определена съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) и при установена данъчна оценка на процесния недвижим имот - офис в размер на 176367.40 лв., е 44091.85 лв. /виж писмо на Столична община, Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "Местни данъци и такси С. /Т." до Софийски районен съд/. Следователно цената на предявения иск е над 10000 лв. и по правилата на родовата подсъдност, компетентен да се произнесе по претенцията, като първа инстанция е Софийски градски съд. В нарушение на посочените правила за родова подсъдност като първа инстанция се е произнесъл Софийски районен съд. Софийски градски съд вместо да обезсили първоинстанционното решение се е произнесъл като въззивна инстанция. Поради това неговото решение е недопустимо и следва да се обезсили. При това положение обезсилващият ефект ще се отрази и върху първоинстанционното решение, което следва да се обезсили, като делото ще следва да се изпрати на компетентния първоинстанционен съд, който в случая е Софийски градски съд, за да разгледа спора като първа съдебна инстанция. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение,