Решение № 2594 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2013 г.
ВАСV отделение24.02.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1370 от 27.02.2013 г. по адм. дело № 10413/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие, гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 37 да заплати на Младенка Димитрова Чернева от гр. София, съдебен адрес: гр. София, ул. "Цар Асен" № 25, адв. Бенатов, сумата 500.00 (петстотин) лева разноски по делото в касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2594 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие против решение № 1370 от 27.02.2013 г. по адм. дело № 10413/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № СПО-270/12.10.2012 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Младенка Димитрова Чернева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като не е взето предвид, че заповедта е издадена след изпълнение на всички предпоставки, предвидени в закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта на директора на агенцията да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса и прави възражение за прекомерност на заплатения от другата страна адвокатски хонорар. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 6, ал. 1, т. 37 от Устройствения правилник на Агенцията за устойчиво енергийно развитие изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Спазени са и изискванията за форма, установени с чл. 108 от ЗДСл. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради нарушение на материалния закон е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първата съдебна инстанция. Основание за отмяна на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е и допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, констатирано от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да се приеме, че условията на цитирания текст са изпълнени, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатор на длъжностите в администрацията, отм.) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Младенка Чернева е назначена на длъжност "главен експерт Контрол на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия" (главен експерт КЕЕВИЕ) в дирекция "Контрол на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия" на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, като заема 1 от общо 9 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 12.10.2012 г. Със заповед № РД 14-183/12.10.2012 г. по предложение на главния секретар, изпълнителният директор съкращава една от длъжностите за "главен експерт КЕЕВИЕ" в дирекцията и създава нова бройка за длъжността "младши експерт КЕЕВИЕ" в същата дирекция, като общата численост на персонала в дирекцията остава непроменена. В съответствие с извършените промени, считано от 15.10.2012 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, според което бройките за длъжността "главен експерт КЕЕВИЕ" са намалени на 8. По тези причини със заповед № СПО-270/12.10.2012 г., служебното правоотношение на Чернева е прекратено. Осъществяването на втората от изброените по-горе хипотези предпоставя правото на административния орган да определи служителя, който следва да бъде съкратен. В случая това право е упражнено в отклонение от приетите от органа правила за подбор между служителите, заемащи длъжността "главен експерт КЕЕВИЕ". Със заповед № РД-14-184/12.10.2012 г. изпълнителният директор назначава комисия, която да извърши подбора между служителите на база на посочените в т. 2 от заповедта критерии. Тази процедура обаче не е приложена по отношение на Чернева и същата не е оценена по предвидените в заповедта критерии (доказателства за обратното не са ангажирани, а и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не се основава на резултатите от подбора). Независимо, че подбор не е предвидена в ЗДСл, критериите за подбор между служителите, които заемат една и съща длъжност, приети от органа по назначаването, стават част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и следва да бъдат съблюдавани. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, изискваща последователност и предвидимост в административното производство. Ето защо пренебрегването на критериите за подбор, както в случая, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като опорочава крайния извод за органа за това кой от служителите следва да бъде съкратен. Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила обоснова и нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е издадена в противоречие с принципа на чл. 13 от АПК. Изводът за отмяна на заповедта поради противоречие с материалния закон се допълва и от изложените в този смисъл съображения на първоинстанционния съд. Със заповед № РД 14-178/11.10.2012 г. изпълнителният директор на агенцията открива конкурсна процедура за 2 бр. за длъжността "главен експерт КЕЕКИЕ" в дирекция "Контрол на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия" (обявление, заповед). При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на процесната заповед не са изпълнени. Ако към датата на издаване на заповедта за обявяване на конкурса съществуват две свободни бройки за длъжността "главен експерт КЕЕВИЕ", заемана от Чернева, то не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителката, тъй като с промените в длъжностното разписание от 15.10.2012 г. и премахването на една щатна бройка за длъжността, реално броят на служителите не се намалява. Ако се приеме, че бройките, за които е обявен конкурса предстои да бъдат разкрити, то това означава, че действителната воля на административния орган е да увеличи, а не да намали бройките за длъжността, заемана от Чернева и промените в длъжностното разписание са фиктивни, а това обосновава извод за отсъствие на материалноправните основания за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Останалите съображения на съда във връзка с възможността служителката да заеме длъжността "младши експерт КЕЕКИЕ" не са споделят от настоящата инстанция, тъй като последната длъжност и тази, заемана от Чернева са различни като длъжностни нива по Класификатора на длъжностите в администрацията и като изисквания, а и възможността служителката да заеме тази длъжност няма отношение към законосъобразността на заповедта за съкращение, тъй като не се обхваща от състава на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон обосновават постановяване на оспорената заповед в противоречие и с целта на закона, тъй като действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите. Това е още едно основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Оспореното решение е в съответствие със събраните доказателства. Представеното обявление за конкурс за 2 щатни бр. за длъжността, заемана от служителката Чернева, обосновава извода на съдебния състав за липсата на реално съкращение на длъжността и за отсъствие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и с доказателствата и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенция за устойчиво енергийно развитие следва да заплати на ответника по касация сумата 500.00 разноски в касационното производство. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съответства на регламентираното в чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Ето защо не са налице основания за намаляване на заплатеното от страната възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а възражението на касационния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 13 АПК
- чл. 2, ал. 1 НПКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2