Определение № 2471 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от община Чирпан, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник адв. Байчев, против определение № 822 от 13.12.2023г., постановено по адм. дело № 632/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на община Чирпан с правно основание чл. 256 АПК за осъждане на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да извърши действие по отписване на публични държавни вземания по актове за установяване на публични вземания № 0800/54/06.01.2016г., № 0800/553/19.01.2016г., № 0800/684/20.01.2016г. и № 0416/1211/20.01.2016г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. По същество се оспорват, като несъответстващи на приложимия закон, изводите на решаващия съд, че отписването на публични държавни вземания не е фактическо, а правно действие, което следва да бъде обективирано в административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на определението. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба, подадена от община Чирпан, с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, с искане съдът да осъди Държавен фонд „Земеделие“ да отпише вземанията си за лихви, произтичащи от неизпълнението на сключени от общината договори с ДФЗ, считано от 01.07.2022г., и посочени в приложение № 1 от допълнително споразумение № 1 от 22.03.20223г., в размер на 2 853 745 лв. Искането е мотивирано с бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно § 19 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. (ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ). С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без разглеждане искането на община Чирпан за осъждане на ответника да извърши действие по отписване на публични държавни вземания на основание § 19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че отписването на публични държавни вземания не е фактическо, а правно действие. Приел е, че техническо е действието по счетоводно отразяване на вземанията като погасени, но това действие се извършва в изпълнение на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК - волеизявление на компетентния орган, с което се констатира съществуването на фактическия състав на § 19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г. Обоснован е извод, че волеизявлението, с което се констатира настъпило по силата на закона погасяване на административно правоотношение с обект публични задължения, би било благоприятно за субекта на задълженията и обратно, отказът би бил неблагоприятен административен акт - административният орган отказва да констатира настъпил по силата на закона правопогасяващ юридически факт. Защитата срещу отказа да бъде издаден административен акт, с който да се констатира погасяване на публично задължение по силата на закона, е по реда на оспорване на административните актове. С оглед на това е прието, че искането за осъждане на изпълнителния директор на ДФЗ да отпише вземанията е недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като с решение по чл. 256 АПК не може да бъде осъден орган да издаде административен акт. Постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според чл. 21, ал. 2 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В случая пред Административен съд Стара Загора е предявена искова молба с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, подадена от община Чирпан, с искане съдът да осъди изпълнителния директор на ДФЗ, като ръководител на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., да извърши действие по отписване на вземанията си за лихви, дължими във връзка с неизпълнението на четири договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по които общината е страна. Искането е предявено на основание § 19 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. (§ 19 ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ, в сила от 01.07.2022г.), който гласи следното: „С влизане в сила на този закон се погасяват задълженията на бенефициентите - общини и бюджетни организации, за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007 - 2013 г. Управляващите органи на оперативните програми служебно отписват вземанията си за тези суми“. Визираната разпоредба, посочена като правно основание на предявения иск, не предвижда изрично волеизявление на компетентния орган по чл. 21, ал. 2 АПК, с което да констатира наличието на предпоставките на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ. Нормата изрично определя, че задълженията на бенефициентите – общини/бюджетни организации се погасяват с влизане в сила на този закон, което означава, че задълженията им се погасяват ex lege. Именно защото задълженията се считат за погасени по силата на закона - § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ и се отписват служебно от управляващия орган, не е въведено изискване органът да се произнесе с акт по чл. 21, ал. 2 АПК, с който да констатира възникналото за бенефициентите право да бъдат погасени и отписани задълженията им. Такава констатация не би била от значение за упражняването на това тяхно право, както изисква чл. 21, ал. 2 АПК, тъй като задълженията им се погасяват по силата на закона и се отписват служебно. Изводите на решаващия съд, че отписването на вземания в хипотезата на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ следва да е обективирано в акт по чл. 21, ал. 2 АПК, не почиват на обективен анализ и тълкуване на приложимите правни норми. При това следва да се отбележи, че § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ, като специален закон, не препраща към Дял четвърти от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – „Събиране на публичните вземания“, включително към чл. 168 ДОПК, регламентиращ начините за погасяване на публично вземане, както и към условията и реда, определени в ДОПК, за отписване на публични вземания – чл. 173 ДОПК. Ето защо следва да се приеме, че служебното отписване на вземания по реда на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ представлява фактическо действие, вменено на съответния управляващ орган пряко от § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ. Въпросите дали е изпълнен фактическият състав на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ, вкл. дали Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. представлява „оперативна програма“, както и дали спорните вземания за лихви попадат в приложното поле на разпоредбата, са въпроси по съществото на спора, които следва да бъдат обсъдени от първостепенния съд при преценката му за законосъобразност на твърдяното бездействие. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне с решение по същество съобразно дадените указания, при точно съобразяване с петитума на подадената искова молба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,