Определение № 7956 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „К и К“ ООД, чрез адв. Георгиев, срещу Определение № 9724/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7683/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да издаде акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква, че във връзка с процесния случай има произнасяне на Върховния административен съд, с което е прието, че е налице формиран мълчалив отказ на компетентния орган, който е годен предмет на обжалване, противно на възприетото в оспореното определение. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителен директор на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по адм. дело № 7683/2024 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на „К и К“ ООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. по регистъра на ЦУ на НАП. В жалбата е посочено, че дружеството е платило държавна такса по § 22 от ПЗР вр. чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 17 500,00 лв., внесена на основание норма, която е противоконституционна, съответно таксата се явява недължимо платена. На 17.06.2024 г. на дружеството е връчен АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в който е посочено, че се издава във връзка с искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. по регистъра на ЦУ на НАП. С Определение № 14845/15.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7683/2024 г. по описа на Административен съд София-град, жалбата на дружеството е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и производството по делото е прекратено. Съдът е изложил съображения, че в случая липсва годен предмет на обжалване, тъй като неправилно дружеството е подало искането до изпълнителния директор на НАП, вместо до орган по приходите от компетентната териториална дирекция, което препятства формирането на мълчалив отказ както спрямо сезирания некомпетентен орган, така и спрямо компетентния да се произнесе. С Определение № 13042/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9859/2024 г. по описа на ВАС, Определение № 14845/15.08.2024 г. на АССГ е отменено и делото е върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С определението на касационната инстанция е прието, че административният съд е сезиран с надлежна жалба, подадена в срок, срещу формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор да се произнесе по искането за прихващане и/или възстановяване, който съгласно чл. 28, ал. 2 ЗХ следва да бъде разгледан по реда на АПК. С обжалваното в настоящото производство Определение № 9724/20.03.2025 г., на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане подадената от дружеството жалба и е прекратил образуваното съдебно производство. Съдът е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, тъй като по подаденото искане е налице произнасяне, обективирано в АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Според АССГ, изпълнителният директор е изпълнил задължението си да препрати по компетентност подадено до него искане на ТД на НАП Велико Търново, като независимо дали бъде прогласена нищожността на АПВ, това не променя извода за липса на мълчалив отказ, който да е годен предмет на обжалване. Определението е неправилно. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на съдебния акт. С Определение № 13042/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9859/2024 г., ВАС е дал конкретни, ясни и подробно мотивирани указания по приложението на процесуалния и материалния закон. Изрично е прието, че първоинстанционният съд е сезиран с надлежна жалба, срещу формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането за прихващане/възстановяване на платена сума за държавна такса на основание § 22 вр. чл. 30, ал. 6 ЗХ. Указано е, че на основание чл. 28, ал. 2 ЗХ жалбата срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на НАП следва да се разглежда по реда на АПК. ВАС е приел, че в компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Следователно негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение спрямо подаденото искане за прихващане и възстановяване следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. е изтекъл на 31.05.2024 г., тъй като той е 14 – дневен. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 30.06.2024г., който в случая е неприсъствен, поради което и на основание чл.60,ал.3 и ал.6 ГПК във вр. с чл.144 АПК, се приема, че изтича на 01.07.2024 г. В случая жалбата на „К и К“ ЕООД до АССГ е подадена своевременно чрез НАП на 01.07.2024 г. и като допустима, подлежи на разглеждане. Въпреки дадените задължителни указания от касационната инстанция /чл. 224 във вр. с чл. 236 АПК/, с обжалваното в настоящото производство определение административният съд повторно е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил производството по делото. Административният съд е формирал извод, че в случая не е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по процесното искане вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г., тъй като по него е издаден изричен отказ за прихващане и възстановяване, обективиран в АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Този извод е в противоречие с указанията във връзка с приложението на закона, дадени с отменителното определение на ВАС, съгласно които именно изпълнителният директор на НАП е компетентен да се произнесе по направеното искане за прихващане или възстановяване, поради което съдът дължи произнасяне по оспорването на постановения мълчалив отказ. На следващо място, неправилно съдът е приел, че издаденият изричен отказ, обективиран в АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г. е основание за прекратяване на производството по оспорване на процесния мълчалив отказ. В тази насока следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Идентично е съдържанието и на чл. 172, ал. 3 от същия кодекс - когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Според задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., в случаите, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба срещу постановения по-късно изричен отказ. В този смисъл са и Решение № 5727 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2018 г., II о., Решение № 6308 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2025 г., II о., Определение № 10550 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2023 г., III о. и др. Същевременно, съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на чл. 144 АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая първоинстанционният съд не е съобразил посочените разпоредби и тълкуването, дадено с т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., което обуславя неправилност на определението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В допълнение следва да се посочи, че съдът се е ограничил да посочи единствено, че АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г. е обжалван по административен ред, в която насока са твърденията на „К и К“ ООД, заявени и в разглежданата в настоящото производство частна жалба. Съдът не е събрал доказателства относно обстоятелството дали посоченият АПВ е действително обжалван по административен ред, налице ли е произнасяне по реда на чл. 152 и сл. ДОПК от решаващия орган, респ. обжалван ли е актът по съдебен ред, което също представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По гореизложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Административният съд, след като събере доказателства относно наличието на оспорване на АПВ № П-04001224098111-004-001/14.06.2024 г. и на евентуално произнасяне на административната контролна инстанция, вкл. и чрез указания по разпределение на доказателствената тежест, следва да се произнесе по законосъобразността както на мълчаливия отказ, така и на последвалия изричен отказ, обективиран в посочения АПВ, при съобразяване с нормите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК. При наличие на образувано съдебно производство по оспорване на изричния отказ, съобразно чл. 126, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, АССГ следва да изиска за присъединяване по-късно образуваното дело по оспорване на акта. При конституиране на страните по делото, следва да съобрази, че се касае до оспорване на актове, издадени от различни административни органи. С оглед изхода на спора в полза на частния жалбоподател се следват разноски за платена държавна такса в размер на 150,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение