Решение № 139 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение17.03.2009 г.докладчик Мими Фурнаджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 26 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК. Образувано е по частната жалба на “П” гр. П., чрез председателя на кооперацията Я. Н. И., против определение № 1* от 26 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г., с което касационната жалба на частния жалбоподател е оставена без разглеждане. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, защото е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото касационният съд е приел претенцията едностранно. Излагат се само съображения по основателността на предявената от касатора претенция. Ответниците не дават отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима. За да постанови атакуваното определение тричленният състав на ВКС приел, че по процесните искове решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Касаторът е предявил искова молба по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на кооперацията недвижим имот за периода 30 юни 2003 г. – 30 август 2004 г. и сумата от 600 лева, представляваща мораторна лихва за същия период. Определението на касационния съд е правилно. Определението е постановено при действието на ГПК от 1952 г. По този процесуален ред са изключени от касационен контрол въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, както разпорежда чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.). В разглеждания случай всеки един от предявените спрямо ответниците искове е под посочения размер, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, независимо от интереса на касатора решението му да бъде контролирано и от ВКС, съдът не може да подложи на преценка изложените от него съображения по същината на спора. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 2 ГПК
- чл. 278 ГПК
- чл. 218, ал. 1
- чл. 274, ал. 2
- чл. 59