Определение № 50954 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5793/13.12.2021 г. на „Стомана Индъстри“ АД, чрез адв. Х. М., срещу въззивно решение № 348/28.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 488/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260556/17.05.2021 г. по гр. д. № 5521/2020 г. на Районен съд – Перник в осъдителната му част. С него касаторът е осъден на основание чл.200 КТ да заплати на З. В. Д. сумата 23 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние (ексцес), установено с Експертно решение № 0529/078 от 04.06.2019 г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - [населено място], изразяващо се в телесни увреждания, включващи счупване на дясна ябълчна кост и мозъчно сътресение, което влошаване е довело до световъртеж от централен произход в субкомпенсация, дискоординационен синдром и епилепсия ГКТП; загуба на слуха на ляво ухо 80 дб и за дясното ухо 72 дб, двустранен неврит на слуховите нерви с ФД в степен на практическа глухота; и дискова херния Л3-Л4; Л4-Л5; Л5-Ес1, двустранна лумбосакрална радикулопатия Л5-Ес1 М51. Обезщетението е присъдено със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2020 г. до окончателното му изплащане. За разликата над сумата 23 000 лв. до предявения размер от 25 000 лв. искът е отхвърлен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е постановено при участието на „Еврометал“ ООД - трето лице помагач на страната на „Стомана Индъстри“ АД. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от ексцес при трудова злополука и професионално заболяване; 2) за задължението на въззивния съд съгласно чл. 271, чл. 272 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните; 3) допустимо и законосъобразно ли е допуснатото от съда изменение на иска от страна на ищеца; допустимо ли е съдебното решение в контекста на фактите, че по предходни дела ищецът е предявил своите вземания за всички вреди (в това число и за бъдещите), произтичащи от едно увреждане, по които претенции съдът вече се е произнесъл с влезли в сила съдебни решения, респ. ищецът изрично не е посочвал, че исковете по чл. 200 КТ са предявени като частични; 4) погасени ли са претенциите на ищеца по давност и репарират ли се вредите с присъдения висок размер на обезщетение и за периода от време, за който е изтекла давност по предходните експертни решения на ТЕЛК; 5) в съответствие с процесуалните разпоредби на ГПК ли е привлечено третото лице помагач по делото – „Еврометал“ ООД. Поддържа се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, а другите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата – З. Д., представляван от адв. Я. С., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Третото лице помагач „Еврометал“ ООД също изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за привличането на „Еврометал“ ООД (бивш работодател на ищеца) като трето лице помагач не е бил налице правен интерес, но въпреки това конституирането на подпомагаща страна не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с ексцес от професионално заболяване и трудова злополука, установени с ЕР № 529/078 от 04.06.2019 г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София, са налице. Зачетено е задължителното действие на три влезли в сила съдебни решения, с които на основание чл. 200 КТ касаторът вече е осъждан по предходни решения на ТЕЛК да заплати съответно сумите 4 000 лв., 6 000 лв. и 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от злополука (приравнена на трудова от 07.01.1999 г.), причинила трайно намалена работоспособност на лицето в посочените в решенията на медицинския орган проценти. Изводът, че неговото здравословно състояние се е влошило рязко, а определените обезщетения не репарират търпените от новонастъпилия ексцес неимуществени вреди, въззивният съд е аргументирал с това, че негативната промяна на здравето е установена с ново влязло в сила ЕР № 529/078 от 04.06.2019 г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София, в което са посочени: общо заболяване - „болест на Б.“, „шийна спондилоза, блок прешлени“, „ХОББ“, „дилатативна кардиомиопатия CH II Ф.К.“, „хипертонична болест II стадий“, „ИБС - ритъмна форма - ППМ + камерна Е“; трудова злополука - „състояние след ЧМТ - мозъчно сътресение (1999 г.)“, „световъртеж от централен произход в субкомпенсация“, „двустранна невросензорна загуба на слуха за ляво ухо 80 дб и за дясно ухо 72 дб“, „епилепсия- ГКТП“; професионално заболяване на ищеца – „дискова херния ЛЗ-Л4, Л4-Л5, Л5-ЕС1“, „двустранна цервикобрахиална радикулопатия С7,8“ и „лумбосакрална радикулопатия Л5, ЕС1“. Определена му е 30 % ТНР от професионалното заболяване, 60 % от трудова злополука и 71 % ТНР от общо заболяване. Процентът ТНР в последното решение на ТЕЛК е значително по-висок от определените в предходните решения, като същото е със срок до 01.06.2022 г. и следва по време трите постановени съдебни решения. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и съдебно-медицинската експертиза, съдът е приел за установени ежедневно търпените от ищеца неудобства, болки и страдания – значително намаляване на слуха в двете уши, тежка степен на неврит на слуховите нерви във фаза на практическа глухота, световъртеж от централен произход във фаза на субкомпенсация, шумов синдром. Посочил е, че е налице рязко влошаване на здравето и тенденция за неблагоприятно развитие на обективната клинична симптоматика, независимо от провежданото системно медикаментозно лечение. Настъпилите усложнения съставляват значително са влошили качеството на живот на ищеца и съставляват ексцес, вредите от който подлежат на репариране по реда на чл. 200 КТ. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. Посочил е, че ищецът е в напреднала възраст, с трайно намалена работоспособност поради трудова злополука – „състояние след ЧМТ – мозъчно сътресение – 1999 г.“, „световъртеж от централен произход в субкомпенсация“, „двустранна невросензорна загуба на слуха за ляво ухо 80 дб и за дясно ухо 72 дб“, „епилепсия- ГКТП“; и поради професионално заболяване – „дискова херния ЛЗ-Л4, Л4-Л5, Л5-ЕС1“, „двустранна цервикобрахиална радикулопатия С7,8“ и „лумбосакрална радикулопатия Л5 ЕС1“. Заболяванията са с хронично-прогресивен ход на развитие, независимо от системно провежданото амбулаторно и стационарно лечение. Ищецът търпи ежедневни болки, страдания и неудобства, чувства се потиснат и неполезен, с близките си контактува с жестове и знаци, най - трудно общува с внуците си, които не го разбират, а и той не ги чува. Има нужда непрекъснато от помощта на близките си - не може да се справя с елементарни битови неща, трудно се облича и обува, не може да стои прав повече от 10 минути; не може да обслужва и поддържа сам хигиената си. Влошаването на здравословното му състояние е свързано с новата качествена промяна в хода на заболяванията. Предвид това е прието, че справедливото обезщетение за вредите от ексцеса следва да се определи общо в размер на сумата 23 000 лв., от която сумата 19 000 лв. - за неимуществените вреди от влошаване на здравето вследствие трудовата злополука, установено с ЕР № 529/078 от 04.06.2019 г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София, изразяващо се в загуба на слуха на ляво ухо 80 дб и за дясното ухо 72 дб, двустранен неврит на слуховите нерви в степен на практическа глухота; сумата от 1000 лв. - за неимуществени вреди от влошаване на здравето, изразяващо се в световъртеж от централен произход в субкомпенсация, дискоординационен синдром и епилепсия ГКТП; и сумата от 3000 лв. - за неимуществени вреди от ексцес в резултат на професионалното заболяване, изразяващо се в „дискова херния ЛЗ-Л4; Л4-Л5; Л5-Ес1“, „двустранна лумбосакрална радикулопатия Л5-Ес1 М51“. За неоснователни са приети възраженията на работодателя, че вредите са обезщетени в предходни съдебни производства, като е посочено, че по настоящото дело се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ново влошаване на здравето на ищеца, установено с ЕР № 529/078 от 04.06.2019 г. на ТЕЛК, които вреди се обезщетяват от възникването им и занапред. В тази връзка подробно е проследена хронологията на приключилите съдебни производства и постановените множество решения на ТЕЛК, респ. изрично и конкретно са посочени в какво се изразяват новите усложнения в здравословното състояние на ищеца, вследствие на трудовата злополука и професионалното заболяване, моралните вреди от които не са репарирани. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на касационния контрол. Не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради липса на пасивна легитимация на касатора да отговаря по иска с правно основание чл. 200 КТ. Решаващият съд е зачел установителното действие на влезлите в сила съдебни решения между същите страни, на същото основание, но за предходни периоди, като е приел, че е налице сила на присъдено нещо по въпроса за основанието за ангажиране отговорността на предприятието – работодател. Съдът по настоящото дело е обвързан от тези съдебни актове, респ. същият въпрос не може да бъде пререшаван и правилно въззивната инстанция е посочила, че процесуалната легитимация на ответника е безспорна. По първия въпрос в изложението, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от ексцес, е релевантен, но не е налице противоречие между въззивното решение и сочената от касатора съдебна практика. Константно и безпротиворечиво в тази практика (вж. ППВС № 4/1968 г. и множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. и цитираните от касатора) се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, след преценка на всички релевантни за спора факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си реализация и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да се постигне съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент. В случая въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на посочените по-горе критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По втория поставен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В практиката на ВКС, в това число и цитираната от жалбоподателя, безспорно се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал.1 ГПК; разпоредбата на чл. 272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не го освобождава от задължението му да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях. В случая, въззивният съд не е препращал към мотивите на първоинстанционния по реда на чл. 272 ГПК, поради което и тази част от въпроса е неотносима към предпоставките за допускане на касационния контрол. От друга страна, въззивната инстанция е изложила свои собствени подробни и ясни мотиви относно това защо приема, че е налице ексцес (настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца), установен с влязлото в сила последно решение на ТЕЛК от 2019 г. и с останалите събрани по делото доказателства. Съобразено е също, че причинна връзка се признава от ТЕЛК и НЕЛК не само за увреждането и заболяването, но и за последствията и усложненията, обусловени от тях, като в случая такава е установена с решението на компетентния медицински орган (чл. 74, ал. 1 НМЕ). С позоваване на установената практика на ВКС е посочено, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди от влошаването на състоянието, които се добавят към вече обезщетените и е от възникването му и занапред, респ. - обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, или за предходни установени усложнения. В решението са обсъдени всички доводи и възражения на страните, посочено е кои от тях съдът счита за основателни и кои не приема, както и кои представени по делото доказателства и защо кредитира. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени фактически констатации и доказателствени изводи. По такива оплаквания касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество (чл.290 ГПК). Третият и четвъртият въпроси в изложението не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са фактически, а не правни въпроси. Отделно, практиката е установена (вж. - решение № 376/ 11.05.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г., IV г. о., решение № 281/16.04.2010 г. по гр. д. № 12/2009 г., III г. о., решение № 72/09.05.2018 г. по гр. д. № 3123/2017 г., III г. о. и др.), че тригодишният давностен срок по чл. 358, ал.1, т.3 КТ за предявяване на претенциите за обезщетение започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При иск за вреди от ексцес на професионално заболяване или от трудова злополука, всяко ново преосвидетелстване с решение на ТЕЛК за нов период съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника или служителя възниква правото на иск за вреди за същия период. От установяване възникване на усложненията, формиращи влошаване на здравето, започва да тече давностният срок. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който е приел, че давността за вземането на неимуществени вреди от ексцес е започнала да тече от установяването му с ЕР № 529/078 от 04.06.2019 г. на ТЕЛК, а исковата молба е подадена на 16.10.2020 г., т.е. преди изтичането на 3-годишният давностен срок. Не обуславя допускането на касационния контрол и последният въпрос, касаещ приложението на чл. 219, ал. 1 ГПК. В тази връзка настоящият състав споделя разрешението, дадено с решение № 209/26.02.2010 г. по т. д. № 732/2008 г. на ВКС, II т. о. Прието е, че допуснато нарушение при привличане на трето лице помагач не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като това нарушение нито влияе на правилното решаване по делото, нито може да има негативни правни последици спрямо участвалите страни занапред. В този смисъл то не попада в кръга на основанията, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната на обжалваното въззивно решение като неправилно. Определенията по чл. 219 и чл. 220 ГПК нямат решаващо значение по отношение на процесуалното качество на третото лице. То се определя от действителното правно положение, т. е. от наличието на обективните предпоставки за привличане на встъпване в процеса. Силата на решението спрямо привлеченото лице не зависи само от определението за привличане - ако то е неправилно (каквито съображения е изложил и въззивният съд), третото лице няма да бъде обвързано от приетото в мотивите на решението. Въззивното решение съответства на цитираната практика, поради което липсват поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на жалбата. При този изход на спора, касаторът дължи на адвоката- пълномощник на ответника по жалбата сумата 915 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита пред тази инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение