Определение № 9683 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. В. С. срещу Определение №2458 от 23.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Плевен по адм. дело №621/2025 г. С определението е отхвърлено искането на С. В. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0938-000238 от 12.06.2025 г. издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Плевен, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал. 4 ЗДвП. Частният жалбоподател - С. В. С., сочи, че определението е неправилно. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. Сочи, че след постановяването на обжалваното определение са настъпили нови факти – на 04.08.2025 г. е сключен Трудов договор № 014 между него и „Златен клас 05“ ЕООД, с който С. С. е назначен за „машинист автовишка“. Трудовият договор е подаден и вписан в регистъра на заетостта. От длъжностната характеристика за длъжността е видно, че е необходимо С. да управлява автовишка, мотокар и електрокар и че за да изпълнява трудовите си задължения, е необходимо да управлява автовишката на територията на предприятието и на територията на цяла България, от и до обекти на предприятието. На четвъртата страница от длъжностната му характеристика е посочено, че за да изпълнява трудовите си задължения, той трябва да има правоспособност за управление на МПС категория С и да има правоспособност да управлява автовишка и мотокар, каквито той притежава. Без свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС), докато трае съдебното производство, С. няма да може да работи, ще загуби работата и дохода си и няма да може да се издържа. Ето защо предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда. С предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, в степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Към частната жалба са приложени Трудов договор № 014 от 04.08.2025 г., Протокол за вписани и невписани електронни трудови договори съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта от 04.12.2025 г., длъжностна характеристика за длъжността „машинист автовишка“ и СУМПС на С.. Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, като е иззето СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Анализирал е разпоредбите на чл. 171, т. 4 ЗДвП, чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че в процесния случай от страна на оспорващия не са посочени каквито и да е факти за причинени вреди от изпълнението на ЗППАМ, още по-малко за по-големи и по-значителни вреди от тези, които обичайно настъпват при издаването на заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Посочил е, че безспорно предварителното изпълнение на заповедта ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя, но те не настъпват от факти и обстоятелства осъществени след издаването й. Изложил е, че възраженията за незаконосъобразност на ЗППАМ и издадените наказателни постановления са неотносими към предварителното им изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Определението е правилно. Заповед № 25-0938-000238 от 12.06.2025 г. на началника на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на С. до АС - Плевен не са налице твърдения за каквито и да било вреди, които предварителното изпълнение на заповедта може да му причини. Представените с частната жалба писмени доказателства, установяващи наличието на сключен от С. трудов договор на 04.08.2025 г., не обосновават извод различен от приетия от административния съд. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на неговия адресат. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да осъществява задълженията си по сключения от него трудов договор, респективно – да получава заплащане за това, но тази вреда не може да бъде квалифицирана значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Те касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение