Определение № 5931 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Г. В. Г., от гр. София против определение №7976/07.03.2025 г. по адм. дело № 7714/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение №7976/07.03.2025 г. по адм. дело № 7714/2024 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. В. Г., чрез адвокат И. Георгиева против решение № 25800/03.12.2024 г., по адм. дело № 7714/2024 г. на Административен съд София – град. Приел е, че съдебното решение не подлежи на касационен контрол, което детерминира недопустимост на касационната жалба по смисъла на чл.215, т.4 АПК. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било решение № 1040-21-280 от 29.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-7322-3 от 27.03.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица досежно постановения отказ за отпускане на парично обезщетение по чл.54а КСО. Съгласно чл.119 КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" (и още изброени хипотези), касаеща отказите за отпускане на парично обезщетение за безработица. В случая е ирелевантен размера на претендираното обезщетение, тъй като за отказите законодателят е ограничил достъпа до съд до една съдебна инстанция. Съгласно чл.215, т.4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на касационно оспорване обуславя недопустимост на касационната жалба и като е действал по предвидения в закона ред административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение