Определение № 2531 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 572/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. срещу разпореждане № 118 от 08.01.2025 г. по адм. дело № 623/2024 г. на Административен съд – Плевен. С обжалваното разпореждане № 118 от 08.01.2025 г. по адм. дело № 623/2024 г. АС – Плевен е оставил без разглеждане и върнал подадената от Г. Г. частна жалба с вх. № 72 от 07.01.2025 г. срещу определение № 3892 от 12.11.2024 година. В мотивите съдът е посочил, че с определение № 3892 от 12.11.2024 г. е оставено без уважение искането на Г. Г. да му бъде предоставена правна помощ по делото. Съобщението е връчено на жалбоподателя чрез ССЕВ по реда на чл. 18а, ал. 4, т. 1 АПК, съгласно изричното искане в жалбата. Съобщението е изпратено на 12.11.2024 г. и до 20.11.2024 г. не е изтеглено. Срокът за обжалване на определението е 7-дневен и е започнал да тече на 21.11.2024 г. и е изтекъл на 28.11.2024 г. Г. Г. е подал частната жалба на 07.01.2025 г., чрез ССЕВ, поради което съдът е приел, че е просрочена. Така мотивиран е постановил обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно. Сочи, че не е изтеглил навреме определение № 3892 от 12.11.2024 г., т. к. е бил в болница за периода от 19.10.2024 г. до 30.12.2024 г. и не е имал възможност да получи акта. Счита, че срокът на престоя в болница следва да бъде взет под внимание и да бъде зачетен срокът след изписването му. В подкрепа на твърденията си представя документ на английски език, със заличени данни за болничното заведение, без приложен превод. Иска да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна. В обстоятелствената й част основният довод за формулираното искане за отмяна на обжалваното определение е свързано с причините за пропускане на срока за обжалване. Тези обстоятелства обаче не са релевантни към преценката за срочността на частната жалба. В частната жалба не е направено искане за възстановяване на срока, няма данни да е направено такова искане и с отделна молба по чл. 161, ал. 1 АПК. Съдът правилно е констатирал, че определението, с което се отказва предоставяне на правна помощ е изпратено чрез ССЕВ, по реда на чл. 18а, ал. 4, т. 1 АПК, на 12.11.2024 г. Срокът за обжалване на определението е изтекъл на 28.11.2024 г., поради което подадената на 07.01.2025 г. жалба е просрочена и съдът правилно е разпоредил връщането й. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,