Определение № 193 от 16.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3562/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Е. П.“ ЕАД срещу Определение № 14993 от 07.08.2025 г. по в. гр. д. № 503/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение от 28.03.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Поддържа се, че насрещната страна С. И. не е материално затруднена, с оглед притежавания от нея недвижим имот в [населено място], като доказването на имуществено състояние, обуславящо предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал. 1, т.2 ЗАдв, според жалбоподателя, следва да се отнесе в тежест на адвоката, оказал безплатната правна помощ, в който смисъл се сочи съдебна практика. Също така намира осъждането си за заплащане на разноски, които не са били предварително изплатени, за постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Изложени са и съображения, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради което, дори на адвоката на ответницата И. да се дължи възнаграждение, то следва същото да бъде сериозно редуцирано до приемливите 300 лв. Насрещната страна С. А. И. чрез процесуалния се представител адв. В. оспорва частната жалба. С обжалваното определение Софийският градски съд е взел предвид, че ответницата И. е била представлявана безплатно във въззивното производство, поради което и с оглед изхода на спора в тази инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е определил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв е на адвоката, предоставил безплатната правна помощ, и представлявания, а при оспорване на същите доказателствената тежест се носи от оспорващата страна. С оглед на това е застанал на становището, че при предоставяне на безплатна правна помощ обстоятелствата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв не подлежат на проверка от съда. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд при извършената служебна проверка констатира, че поставеният от жалбоподателя въпрос, има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв или те са оставени единствено на преценката на договарящите се, попада в обхвата на висящото тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, бидейки идентичен с първия поставен за разглеждане пред Общото събрание на двете колегии въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Поради това, настоящото касационно производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, на основание чл. 229, ал.1, т.4 вр. чл. 292 ГПК,