Определение № 225 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 105/2025 г.

Производството е по реда на чл. 48, ал.2 ЗМТА. Образувано е по молба на ЕТ „С.-С. Д.“, [населено място], с която е направено искане за спиране на изпълнението на арбитражно решение от 11.07.2024 г. по арб. дело № 82/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация-Пловдив. Искането е направено в подадена искова молба по чл. 47 ЗМТА за прогласяване нищожността на горепосоченото арбитражно решение. С разпореждане № 2609 от 18.12.2024 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС молбата е оставена без движение и на молителя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на 30 086,21 лв., както и държавна такса във връзка с подадената искова молба по реда на чл. 47 ЗМТА. Препис от разпореждането е било връчено на процесуалния представител на ищеца на 13.01.2025 г. С оглед дадените указания ищецът, чрез своя процесуален представител, е подал молба с вх. № 574/13.01.2025 г., с която представя единствено платежен документ за заплатена държавна такса, но не и платежен документ за внесено по сметка на ВКС обезпечение във връзка с направеното искане по чл. 48, ал.2 ЗМТА. Предвид изложеното, искането за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражното решение подлежи на спиране само при надлежно внесено обезпечение, каквото в случая не е налице. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,