Определение от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. Я. срещу решение №7476/26.08.2024 г., постановено по адм. д.435/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата й, с която оспорва Решение за прекратяване на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ към Катедра по „Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение“ във факултет Обществено здраве на МУ-Пловдив, обективирано в протокол № 2/14.02.2024 г. С определение от 11.12.2024 г. настоящото производство е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. 786/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив и по адм.д. 4656/2024 г. по описа на Върховния административен съд като е дадена възможност на А. Я. да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че е налице още едно основание за спиране. С молба от 14.03.2025 г. са представени доказателства относно предмета и висящността на спора по гр.д. 3143/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив и е изразено противоречиво становище относно наличието на преюдициалност между различните висящи съдебни производства, инициирани от А. Я.. Със заявление от 05.05.2025 г. ответната страна Академичният съвет на Медицински университет – Пловдив изразява становище за неоснователност на искането за спиране на адм.д. 9536/2024 г. по описа на Върховния административен съд до приключване на спора по гр.д. 3134/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Върховният административен съд, пето отделение, след като се запозна със становищата на страните по делото и допълнително представените писмени доказателства, намира, че не са налице основания за допълване на определението от 11.12.2024 г. Спорът относно съществуването или не на трудовоправоотношение между А. Я. и Медицинския университет-Пловдив не е от правно значение за наличието/отсъствието на касационни основания по чл. 209 от АПК и преценката по чл. 218, ал. 2 от АПК по отношение на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Следователно не е налице и преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение