Определение № 2588 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. Н., чрез адв. Костов като процесуален представител, срещу определение № 12163 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1213/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото оспорване. Ответниците – началникът на Служба геодезия, кадастър и картография (СГКК) – Варна и В. Д. Т. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, изразяващ се в действия на началника на СГКК - Варна за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) относно данните на поземлен имот (ПИ) с идентификатор [номер], находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, СО „Боровец-север“, състоящи се във вписване в КРНИ на „А. Н. С. с документ за собственост решение на ПК № 879 от 08.05.2002 г.“, както и на лицето „В. Д. Т. с документ за собственост договор № 93, т. I, рег.№ 1344 от 09.02.1994 г., вписан в СВ - Варна“. С обжалваното определение подаденото от Г. И. Н. оспорване е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният акт съставлява извършеното действие по изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор [номер], находящ се гр. Варна, район „Аспарухово“, изразяващо се във вписване на частния жалбоподател (наречено „довписване“) като собственик с дублиращи права наред с А. Н. С. и В. Д. Т., което е обективирано в уведомление № 24-20733-14.05.2025 г. на началника на СГКК - Варна. Достига до извод, че действието по изменение на кадастралните регистри в процедурата по чл. 53 ал. 1 т. 1 ЗКИР без издаване на изрична заповед притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, като право да го оспорят имат заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Счита, че процесният акт е издаден от компетентен орган при спазване на правилата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на собственици при конкуриращи се права. Достига до заключение, че вписването на заявеното от жалбоподателя право на собственост върху имота представлява позитивен за него акт, поради което за страната не е налице правен интерес за обжалването му. Приема, че оспорването на предходните вписвания на А. Н. С. и В. Д. Т. е недопустимо и те не могат да бъдат отменени докато не бъдат представени надлежни доказателства за това, че тези лица нямат права върху имота. Счита, че ако жалбоподателят е вписал своевременно своите права в КРНИ, а не година след придобиване на имота, то вписването на В. Д. Т. е щяло да бъде последващо и тогава за жалбоподателя би бил налице правен интерес от оспорването му. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че вписванията в КРНИ, извършени по реда на чл. 53а, ал. 1 във вр. с чл. 53 ЗКИР без издаване на заповед, представляват обективирано чрез действие волеизявление на административен орган, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая пред административния съд са оспорени действия на началника на СГКК - Варна, обективирани в уведомление изх. № 24-20733/14.05.2025 г., по подадено на 08.05.2025 г. от Н. заявление. Видно от посоченото уведомление вписването на частния жалбоподател в КРНИ е извършено при условията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, която разпоредба предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи. От данните по делото се установява, че извършените вписвания на А. С. и В. Т. се отнасят до същия имот и са предходни по отношение на вписването на Г. Н.. От представената скица на ПИ № 15-473338-10.05.2024 г. на СГКК – гр. Варна се установява, че А. С. е вписан в КРНИ преди придобиването на процесния имот от частния жалбоподател. В. Т. е вписан в КРНИ с дублиращи права на 18.11.2024 г. в отговор на негова молба с вх. № 07-34777/24.11.2023 г. и в изпълнение на указанията, дадени с решение № 7766/26.07.2024 г. по адм. дело № 2827/2023 г. на Административен съд – Варна. Въпреки че към момента на това вписване ПИ с идентификатор 10135.5401.3288 вече е придобит от частния жалбоподател (с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2024 г.), то неговото заявление до административния орган е подадено едва на 08.05.2025 г., поради което вписването му в регистъра се явява последващо и по отношение на това лице. С оглед на така установените факти правилно първоинстанционният съд приема, че частният жалбоподател няма правен интерес от оспорване на вписването, за което е уведомен с писмо изх. № 24-20733/14.05.2025 г. на началника на СГКК – Варна. С „довписването“ му в КРНИ като собственик на процесния имот е удовлетворено неговото искане, заявено на 08.05.2025 г., поради което извършеното действие е благоприятен за него акт. В тази връзка изводът на съда за липса на правен интерес от оспорването му е законосъобразен и обоснован. Частният жалбоподател не е процесуално легитимиран да оспори и предходните вписвания на А. С. и В. Т., доколкото към момента на тяхното извършване не е бил вписан в КРНИ като собственик на процесния имот, съответно СГКК – Варна не е имала задължение да го уведоми за тях. Към момента на подаване на жалбата пред административния съд предходните вписвания представляват стабилни административни актове, които са влезли в сила. Правилен е изводът на съда, че при своевременно вписване на Н. в КРНИ като собственик, той би бил процесуално легитимиран да оспори вписването на В. Т. като последващо. След като оспорва правата на вписаните преди искането му до началника на СГКК - Варна лица по отношение на процесния имот, то частният жалбоподател разполага с възможността да претендира заличаването им пред административния орган, респ. - да търси защита по общия исков ред. Неоснователно е възражението в частната жалба за нарушение на предвиденото в чл. 168 АПК задължение на съда да провери законосъобразността на оспорения административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Такава преценка е дължима при разглеждане на спора по същество при подадена допустима жалба, каквато в случая не е налице. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на оспорването е законосъобразен. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,