Решение № 74 от 4.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 679/2009 г.

Решение № 74 от 4.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 679/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ЗПАД"Д" гр. С., чрез а. М, с вх. № 3595 от 30.04.2009 г. на Бургаския апелативен съд, срещу решение № 11 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 25/2009 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, в частта, с която е отменено решение № 266 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 101/2008 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, против касатора иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и по реда на 208, ал. 1 ГПК, отм. е уважен и в тази част, като ответникът ЗПАД"Д" гр. С. е осъден да заплати допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. С първоинстанционното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявения от Г. М., като непълнолетен със съгласие на майка си П пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, като е приел, че претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му- Л. М., починал на 25.05.2007 г. при настъпило ПТП, виновно причинено от водача на лекия автомобил, който е бил собственост на починалия, застрахован по задължителна застраховка "гражданска отговорност" ще се обезщетят със сумата 40 000 лв. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД окръжният съд е отчел приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/2 част, изразяващ се в не поставяне на предпазен колан, поради което е намалил дължимото от ответния застраховател ЗПАД"Д" гр. С. обезщетение на сумата 20 000 лв. Бургаският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд в отхвърлителната част над 20 000 лв. до 40 000 лв. и е у важил иска и в тази му част, като е приел, че неправилно окръжният съд е намалил дължимото обезщетение, поради виновно съпричиняване от починалия, тъй като съгласно чл. 226, ал. 2 КЗ при задължителна застраховка "ГО" застрахователят не може да прави възражения за самоучастие. Касаторът ЗПАД" Д. застраховане" твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/чл. 281, т. 3 ГПК/. Подържа, че в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 226, ал. 2 КЗ е отказано зачитане приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Останалите доводи за неправилност на въззивното решение са относими към въпроси, по които не е допуснат касационен контрол. С определение № 32 от 25.01.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от ЗПАД"Д" част е допуснато до касационен контрол по въпроса "Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка "ГО" да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования. По останалите поставени от застрахователя въпроси, както и по касационната жалба на касатора ищец Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, не е допуснато касационно обжалване. Касационната жалба на ЗПАД"Д" е основателна. Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част, а именно в частта, с която е уважен по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК, отм., предявеният от Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и ответникът ЗПАД"Д" гр. С. е осъден да му заплати допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 КЗ и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Недопустимостта при задължителна застраховка ГО застрахователят да прави възражение за самоучастие, не изключва възражението му за съпричиняване на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат. Самоучастието на застрахования се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователното събитие. /чл. 194, ал. 1 КЗ/. То представлява уговорка за споделяне риска между застрахователя и застрахования. Независимо, че при определяне размера на застрахователното обезщетение винаги се има пред вид уговореното самоучастие на застрахования във възстановяване на вредите, възражението за самоучастие не изключва възражението за съпричиняване на пострадалия при настъпване на вредите. Правото на възражение за самоучастието на застрахования при възстановяване на вредите, произтича от евентуална договореност между страните в застрахователния договор, докато правото на възражение за съпричиняване на пострадалия произтича от гражданската отговорност на застрахователя. Предмет на застрахователна закрила при застраховка ГО е отговорността на застрахования за непозволено увреждане, поради което застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение. При изключване възражението за съпричиняване на пострадали в настъпване на вредоносния резултат, би означавало застрахователят да носи по-голяма отговорност от тази на самия застрахован. Съобразно изложеното дотук неправилно Бургаският апелативен съд е приравнил недопустимостта на възражение за самоучастие на застрахования по задължителна застраховка ГО по чл. 226, ал. 2 КЗ на недопустимост на възражение за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Трайно установена е съдебната практика, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинените вреди, следва на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се отчита и приносът на самия увреден. Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от ЗПАД"Д" гр. С. част ще следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за обсъждане на направеното от ответния застраховател възражение за съпричиняване на пострадалия в настъпване на вредоносния резултата. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд