Определение № 348 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2019 г.

Производство по чл.407 ГПК. Образувано по частна жалба вх. № 3755/25.02.2019 г. на В. К. Л. чрез адвокат А. А. от Адвокатска колегия - К. срещу разпореждане от 06.02.2019 г. по в.гр.д. № 2796/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което се отхвърля молбата му за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение. При преценка на посоченото от молителя основание за издаване на изпълнителен лист, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че не са налице изискванията на чл.404, т.1, пр.1 ГПК, поради следните съображения: Съгласно цитираната разпоредба на чл.404, ал.1, т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение въззивните осъдителни решения, доколкото законът не предвижда изрично забрана за предварително изпълнение на невлязло в сила решение, както е в случая (чл.243, ал.2 ГПК). От данните по делото е видно, обаче, че въззивният съд е бил сезиран с две жалби срещу решението на първата инстанция, което е отменено частично, като съдът е отхвърлил претенциите на ищеца за разликата над сумата от 500 лева до присъдените 10 000 лева и е потвърдил отхвърлянето на исковете за имуществени и неимуществени вреди до пълния им размер. Постановеното въззивно решение не съдържа осъдителен диспозитив за сумата от 500 лева и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу прокуратурата, с оглед на което частната жалба е неоснователна. Предвид изложените съображения, пропускът на въззивния съд да се произнесе с изричен диспозитив за сумата от 500 лева, налага образуваното касационно производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на въззивната инстанция за произнасяне, тъй като липсва потвърждаване или отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение