Определение № 872 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 238/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 20695/28.11.2024 г. на С. С. Г., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. К., срещу определение №4973/01.11.2024 г. по гр.д. №4136/2024 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила определение № 12447 от 19.10.2023 г. на СГС. В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима, защото определението, чиято отмяна се иска, не се ползва със сила на пресъдено нещо. То не е преграждащо такова, тъй като с него е отменено определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба за развод поради неотстранени нейни нередовности, като е възобновена висящността на делото за развод. Ответницата по частната жалба Т. В. Г., със съдебен адрес – [населено място], чрез пълномощника си адвокат И. П., оспорва частната жалба. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че молбата за отмяна е недопустима, защото според ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по частната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото не са представени нито списък за разноски по настоящото дело, нито доказателства за извършването им. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.