Определение № 8249 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. Т. от гр. София, чрез процесуалния му представител- адвокат А. Гебова, срещу Определение № 27153 от 06.07.2026 г., по адм. дело № 8209/2026 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РЛН26-РД48-4/03.06.2026 г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община. С частната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на заповедта до приключване на производството по оспорването с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът – кметът на район „Люлин“ – Столична община, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт И. Генов, в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК, от надлежна страна, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София-град е отхвърлил искането на И. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РЛН26-РД48-4/03.06.2026 г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община. С оспорената заповед, на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), е наредено да се изземе от жалбоподателя общински имот с идентификатор 68134.4358.453 по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Люлин“, представляващ урегулиран поземлен имот XVIII-38, кв. 34а, местността „Люлин – 8 м.р.“, за който е съставен акт за общинска собственост № 5948/30.06.2003 г., тъй като се държи от лицето без правно основание. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е представил, нито посочил доказателства, от които да се направи обоснован извод какви действителни вреди по вид и размер би претърпял от предварителното изпълнение на акта, нито че тези вреди са съизмерими със заложения от закона обществен интерес. Съдът е счел, че фактическото държане на имота от 1991 г. без сочене на валидно правно основание, както и наличието на висящ пред Софийски районен съд спор за собствеността, не са от категорията да обосноват настъпването на значителна или трудно поправима вреда, като за пълнота е приел, че по делото не е установено и наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаването на административния акт. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 4, изречение второ ЗОбС обжалването на заповедта за изземване не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго. При тази законова уредба предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон – какъвто е настоящият случай – когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на настъпили нови обстоятелства. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт (чл. 65, ал. 4 ЗОбС), административният орган е освободен от задължението да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като те се презюмират – приема се, че защитата на обществения интерес налага незабавното изпълнение. Ето защо спирането на такова изпълнение е допустимо по изключение и единствено при доказано от оспорващия наличие на негов интерес, който по степен на значимост може да се противопостави и да надделее над презюмирания държавен или обществен интерес. Доказването на реалната възможност предварителното изпълнение да причини значителна или трудно поправима вреда, както и индивидуализирането на тази вреда по вид и размер, е в тежест на оспорващия. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за конкретни неблагоприятни последици, които могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда и които да са съизмерими със защитения от закона обществен интерес от изземването на държан без правно основание общински имот. Такива доказателства не се сочат и с частната жалба, с която единствено се оспорват изводите на съда, без да се излагат конкретни данни за вида, размера и вероятността от настъпване на твърдените вреди. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че вредата се изразява в прекъсване на упражняваното от него повече от тридесет години владение, което е фактическото основание на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърдението за продължително владение върху имота и въведеният с него спор за материалното право на собственост са относими към законосъобразността на заповедта за изземване и подлежат на разглеждане в производството по същество, а не в настоящото частно производство по чл. 166 АПК, чийто предмет е ограничен до преценката налице ли са предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Наличието на висящо гражданско производство за собствеността само по себе си не съставлява значителна или трудно поправима вреда и не е основание за спиране, тъй като не разкрива интерес, който да е съизмерим с или да надделява над обществения интерес, защитен от чл. 65, ал. 4 ЗОбС. Отстраняването на държателя от имота е предвиденият от закона резултат на заповедта по чл. 65 ЗОбС и не е автоматично равнозначно на значителна или трудно поправима вреда – необходимо е установяване на особени фактически последици, надхвърлящи обичайния ефект на изпълнението, каквито в случая не са доказани. Не обосновават извод за спиране и наведените с частната жалба обстоятелства относно предприетите действия по принудителното изземване (поставянето на обозначителни лепенки върху имота) и относно откритата процедура по продажба на имота чрез публичен търг. Първите представляват началото на самото изпълнение, чието спиране се иска, и поради това не могат да обосноват настъпването на трудно поправима вреда, различна от присъщия на изземването резултат. По отношение на насрочения публичен търг следва да се отбележи, че предмет на оспорената заповед и на настоящото производство е изземването на имота, а не разпореждането с него; евентуалното засягане на правната сфера на жалбоподателя от бъдещо разпоредително действие на общината подлежи на самостоятелна защита и е извън предмета на преценката по чл. 166 АПК. При всички положения съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество (Определение № 9963 от 21.07.2020 г. постановено по адм. дело № 7492/2020 г., по описа на ВАС и Определение № 15082 от 7.12.2020 г. постановено по адм. дело № 12907/2020 г., по описа на ВАС). Поради това жалбоподателят с направените възражения би могъл да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди. Негово е задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента "значителност". Жалбоподателят носи тежестта да докаже наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презюмирания обществен интерес. Ето защо адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. Жалбоподателят не е направил каквото и да било уточнение на вредите, които би понесъл, извън общата констатация, че изпълнението на заповедта може да доведе до такива. По този начин дори самият той не твърди, че те могат да са значителни. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установена и втората кумулативно изискуема от чл. 166, ал. 2, изречение последно АПК предпоставка – наличие на нови обстоятелства, настъпили след издаването на административния акт, които да са от значение и да мотивират спирането на изпълнението. Позоваването на висящия граждански спор и на процедурата по продажба на имота не разкрива такива обстоятелства, тъй като те не изменят преценката за съотношението между частния и обществения интерес и не установяват реална опасност от значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. С оглед на изложеното, при липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение. Обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба – не е налице нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,