Определение № 13 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 543/2019 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. С. Б., в качеството му на процесуален представител на „Свинекомплекс Дунав“ АД, [населено място], молба вх. № 8777/12.11.2020 г., с която се претендира присъждане на направените от страната разноски в размер на 1200 лв.- за първоинстанционното производство по т.д. № 101/2017 г. на Окръжен съд Ловеч, и 1591,44 лв.- разноски за въззивното производство по в.т.д. № 179/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново. Ответниците по молбата – Б. Б. Н., П. Б., Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., изразяват становище за нейната недопустимост с оглед пропуснат преклузивен срок за отправянето й, евентуално за неоснователност на същата. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните разноски. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 754/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от настоящия молител, против решение № 260 от 13.11.2018 г. по т. д № 179/18 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 07.03.2018 г. по т.д. № 101/2017 г. на Окръжен съд Ловеч. С постановеното от състава на ВКС решение № 89/03.11.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение изцяло са отменени, като е отхвърлен предявеният от ищците иск с правно основание чл.71 ТЗ – за признаване за установено по отношение на „ Свинекомплекс Дунав”АД, че всяка една от малолетните ищци притежава по наследство от Б. Н. по 3262 броя поименни акции, всяка с номинална стойност 2лв. от капитала на дружеството. В решението не е налице произнасяне по обективираното в касационната жалба искане за присъждане в полза на дружеството направените разноски за цялото съдебно производство. Молбата е основателна. Фактически необосновано е възражението на ищците по спора / ответници по молбата/, за несвоевременно подадена молба по чл. 248 ГПК. Видно от разпоредбата на ал. 1 от същия текст, молба за изменение на необжалваемо решение се подава в едномесечен срок от постановяването му – в случая молбата е депозирана на 12.11.2020 г.,а решението е постановено на 03.11.2020г. т.е. в рамките на посочения преклузивен срок. Касаторът се е защитавал срещу предявен иск с правно основание чл.71 ТЗ – за признаване за установено по отношение на „ Свинекомплекс Дунав”АД, че всяка една от малолетните ищци притежава по наследство от Б. Н. по 3262 броя поименни акции, всяка с номинална стойност 2лв. от капитала на дружеството. В депозираната касационната жалба се съдържа искане за присъждане на понесените от страната разноски за всички инстанции. Към касационната жалба е представено пълномощно за адвокатско дружество „Т. и Д.“, както и лично за адвокат С. Б., договор за правна помощ от 10.12.2018 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за всяка инстанция и фактура от 14.12.2018 г. със страна адвокатско дружество „Т. и Д.“, в която като възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на първоинстанционното и въззивно решения е начислена стойност за плащане 1200,00 лв. с ДДС. Констатира се още, че на л. 141-144 вкл. от т.д. № 101/ 2017 г. на Окръжен съд Ловеч и на л. 30-33 вкл. от т.д. № 179/2018 г. на Великотърновския апелативен съд се намират аналогични документи без промяна в условията за съответната инстанция. На л. 35 от т.д. № 179/2018 г. на Великотърновския апелативен съд се намира платежно нареждане за внесена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 391,44 лв. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС могат да се присъдят само разноски, чието извършване е доказано. Доказването става с или с банков документ, удостоверяващ плащането, или с приложен договор за правна помощ, в който изрично е записано, че сумата е платена, който в този случай има характера на разписка. В случая са налице всички изискуеми предпоставки за присъждане на понесените от молителя разноски за двете предходни инстанции – изходът на делото е положителен за страната, имаща качество на ответник, поради което на същата се дължи възмездяване на направените във връзка с производството разходи. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на „Свинекомплекс Дунав“ АД, [населено място], следва да се присъди сума в размер на 2791,44 лв., представляваща съдебноделоводни разноски за производството пред Окръжен съд Ловеч и Апелативен съд Велико Търново, както и заплатен от страната адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на същия е неоснователно. Заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.Освен това размерът на същот се доближава като стойност до минималния дължим размер за процесуална защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение