Определение № 4095 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5303/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Б. Л. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.2691/30.05.24 по чл.288 ГПК в частта за разноските; претендира се увеличаване на определеното по реда на чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение и присъждане на такова съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна КПКОНПИ оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При определяне на дължимото възнаграждение е отчетено, че правилото на чл.38 ал.2 ЗА - според което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба №.1/09.01.04, не може да бъде приложено с оглед изричния текст на решение на СЕС по дело C-438/22. Съгласно същото член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. При това положение посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът е отчел тези критерии и релевантните обстоятелства, в това число предмета на отнесения от касатора КОНПИ до касационната инстанция спор /относно един поземлен имот (по плана за земеразделяне в [населено място]) и две парични суми (19,96лв. и 19801,80лв.)/, вида му и интереса, фактическата и правна сложност на спора /който не се отличава с такава/ и наличната задължителна практика, количеството извършена работа /делото е било разгледано в закрито заседание, без явяване на адв.Л. (като пълномощник на Ц.Б.) - подал отговор на касационната жалба и насрещна такава, като предвид недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на КПКОНПИ, насрещната не е била разглеждана/. При тези обстоятелства не е налице основание за изменение на определеното по реда на чл.38 ЗА възнаграждение в размер на 600лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,