Определение № 653 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 336/2026 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от И. Ж. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. молба с вх.№ 11714 от 23.06.2025г., уточнена с молба с вх.№ 18608 от 13.10.2025г.с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2294/2018г. на Окръжен съд Варна /потвърдено с решение по в.гр.д.№389/2021г. на АС Варна, влязло в сила на 20.12.2022г./ Със същото И. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от 158 267.35лв., представляваща заплатеното от тях към 4.10.2018г.на Д. Х. М. и А. М. М., взискатели по изп.д.№ 522 по описа на ЧСИ С., обезщетение, присъдено им с влязло в сила решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д.№ 993/2015г.на ВОС, след извършена публична продан на собствените им имоти – апартамент № 27 с идентификатор №... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет... за сумата 128 167.20лв. и гараж № 8, находящ се в [населено място], зад блоковете, в ляво на [улица], между [улица]и [улица], с площ от 17.28кв.м. за сумата 28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки на сумите 416.50лв.в ОББ АД и 178.85лв ОББ, ведно със законната лихва, считано от 4.10.2018г., на основание чл.54 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е обоснована с наличие на ново писмено доказателство – решение № 560 от 2.10.2024г., поправено с решение № 5278/19.11.2024г. по гр.д.№ 2340/24г.на ВКС, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд Варна в осъдителните части и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Като ново обстоятелство сочи и обстоятелството, че е постановеното в тази връзка решение по гр.д.№2417/2024г.на ОС Варна, влязло в сила на 11.06.2025г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, а е уважен до размер на 80 000лв. предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като са осъдени Г. Н. Б. и правоприемниците на починалия М. Х. Б.- Н. М. Б., Х. М. Б. да заплатят солидарно на всеки един от Д. Х. М. и А. М. М. сумата от по 80 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им – М. А. М., починал на ... .... ...г., вследствие на допуснато от тях бездействие, изразяващо се в липса на предприети действия по въвеждане в изправност на електрическата инсталация, захранваща бойлера в обекта, отдаван от тях под наем, находящ се в [населено място], [улица] обезопасяване на този бойлер, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2012г., като е отхвърлена претенцията в останалата й част до 100 000лв. и са присъдени разноски. Постъпил е отговор от Г. Н. Б., чрез процесуалния представител адвокат П., в който е изразено становище за неоснователност на искането. Претендира направените разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Върховният касационен съд в настоящия състав, след като съобрази направеното от молителя искане и след преценка на материалите по делото, в изпълнение на задължението си по чл.307 ал.1 ГПК, намира подадената молба за редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес и в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, доколкото е входирана на 23.06.2025г.,, а решението на което се позовава молителя е влязло в сила на 11.06.2025г. Изложеното налага делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, където да се предостави възможност на страните да изразят и защитят становищата си, както и да представят доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение