Определение № 117 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 272/2023 г.

Производството е по чл. 257 ГПК, вр. чл.255 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. Н., подадена чрез АС-Варна в електронна форма на 12.01.2023 г. с вх.№ 275, за определяне на съдиите по в.ч.гр.д.№ 572/2022 г. на АС-Варна, срок за произнасяне по подадена от същия на 23.12.2022 г. молба за освобождаване на назначения му по делото по реда на ЗПП адвокат и заменянето му с друг. Твърди се с молбата, че към датата 12.01.2023 г., по искането за замяна на адвоката няма произнасяне. Съдията - докладчик по делото пред АС-Варна е дал писмено становище по чл.255, ал.2 ГПК, в което, е заявено, че след като на Н. Н. като жалбоподател по делото, е предоставена правна помощ, определен е от АК-Варна за адвокат адв.Зл.Ж., с определение на състава по делото от 23.12.2022 г. адв.Ж. е назначена за процесуален представител на Н. Н., изпратен е на същата препис от определението по делото и от писмото на АК-Варна за определянето й за адвокат, след която дата по делото не е постъпвала, нито на съдията-докладчик е докладвана, сочената от молителя Н. Н. молба от 23.12.2022 г. за освобождаване на защитника му и назначаване на друг такъв. Предвид изложеното в молбата и данните по делото, се приема следното: Молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е подадена от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата с твърдения за бездействие на съдебния състав по ч.гр.д. № 572/2022 г. на АС-Варна към дата 12.01.2023 г. да се произнесе по искане на жалбоподателя за заменяне на адвоката му по делото, определен за осъществяване на правна помощ, е неоснователна. Молителят Н. Н. е страна - частен жалбоподател по в.ч.гр.д. № 572/2022 г. на АС-Варна, по което дело е постановено на 12.12.2022 г. определение по чл.274 ГПК, подлежащо на касационно обжалване. В срока за обжалване на въззивното определение, по молба от 15.12.2022 г. на частния жалбоподател Н., с определение от 16.12.2022 г. въззивният съд е предоставил на същия правна помощ под формата на процесуално представителство за подаване на касационна частна жалба, и е изискал от АК-Варна определяне на адвокат, при възможност това да е посочения от молителя адв.П. У.. С писмо, постъпило в АС-Варна на 23.12.2022 г., АК-Варна е уведомила съда, че е определена адв.Зл.Ж. за осъществяване на правната помощ на Н. по делото, и с определение от 23.12.2022 г. на въззивния състав по делото, адв.Зл.Ж. е назначена за представител на Н. Н., както е разпоредено да й се изпрати препис от определението от 12.12.2022 г. и от писмото на АК-Варна, изпратени й съответно на същата дата. След дата 23.12.2022 г. до дата 12.01.2023 г. по делото на АС-Варна (приложено към преписката по молбата за бавност), няма данни да са подавани каквито и да е молби, вкл. няма данни да е подавана от Н. Н. сочената от него молба от 23.12.2022 г. за заменяне на назначения му адвокат за осъществяване правна помощ по делото, такава молба не се и установява да е налична по делото. На 12.01.2023 г. в АС-Варна са постъпили в електронна форма молбата на Н. Н. по чл.255 ГПК за определяне срок при бавност (предмет на настоящето разглеждане) с вх.№ 275, и частна жалба с вх.№ 276 от Н. Н. до ВКС срещу въззивното определение от 12.12.2022 г. по делото на АС-Варна. На 16.01.2023 г., отново в електронна форма с вх.№ 317, е постъпила в АС-Варна по делото подадена от Н. Н. молба-становище по подадената от него молба за бавност, адресирана до ВКС, в която са изложени доводи за допустимост заменянето на адвокат да може да става и по искане на страната по делото, поради влезли в сила м.декември 2022 г. изменения в ЗПП. По тази нова молба няма произнасяне от състава по делото на АС-Варна, като от разпореждане по нея от 16.01.2023 г. е видно, че трябва да се се докладва след връщане делото на ВКС. Тази последна молба от Н. от 16.01.2023 г. стои извън преценката, която се прави в настоящето производство, за своевременност на извършваните от съдебния състав по делото на АС-Варна процесуални действия до 12.01.2023 г. Така установеното сочи на липсата на твърдяното от молителя забавяне за извършване на дължимо от съда процесуални действия, тъй като не се установи по делото в АС-Варна да е била подавана от Н. нито на 23.12.2022 г., нито след това до 12.01.2023 г., молба от Н. с искане за заменяне на назначения му адвокат за осъществяване на правна помощ по подаване на касационна частна жалба. При липсата на отправено преди 12.01.2023 г. към съда искане по чл.26, ал.5 ЗПП от страна по делото за заменяне на назначения на страната адвокат, не следва дължимо от съда процесуално действие да се произнесе по такова липсващо искане. Ето защо понастоящем, при наличните данни и книжа по делото, не се установява наличие на предпоставки на чл. 257 ГПК да се отстранява допусната бавност в движение на производството по делото на АС-Варна към дата 12.01.2023 г. в сочения от молителя Н. смисъл, и не следва да се определя срок за извършване на определено процесуално действие от съда по молбата на Н. по чл.255 ГПК от 12.01.2023 г. Мотивиран от горното, съдът