Определение № 3454 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. Г. Т. – М., С. Г. Т., М. Г. Т., Г. Н. Т., К. Н. Т., С. Н. Т., Й. П. Д., всички чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 2724 от 05.05.2025 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 12036/2023 г. Касаторите обжалват решението изцяло, като излагат съображения за неправилност. Насрещната страна “М. Р.“ ООД, представлявано от управителя Н. Л., чрез адвокат И. Я., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С въззивното решение Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за имоти, както следва: А/ солидарно на ищците Й. Г. Т.-М. и С. Г. Т. сумата от 6 600 лева, представляваща пропуснати ползи - нереализиран доход от десет отделни имота, за месеците юли, август, септември и октомври 2017 г. и месец май 2018 г. поради неизпълнение на задължението на дружеството – ответник по Договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г., за предаване на десет отделни обекта: № А203, В203, В204, В205, В210, С213, С301, С302, С306, С312, както и сумата от 1380,85 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; Б/ на ищцата М. Г. Т. да се заплати общо сумата от 6 000 лева, представляваща пропуснати ползи - нереализиран доход от два самостоятелни недвижими имота, за месеците юли, август, септември и октомври 2017 г. и месец май 2018 г., поради неизпълнение на задължението на дружеството по Договор за учредяване на право на строеж от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № А206 и самостоятелен обект № В209, както и сумата от 1 167,30 лева представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; В/ на ищцата Г. Н. Т. - сумата от 800,00 лева, представляваща пропуснати ползи - нереализиран доход за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г, поради неизпълнение на задължението на дружеството по Договор за учредяване на право на строеж от 23.10.2013 г., за предаване на самостоятелен обект № С204, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; Г/ на ищцата К. Н. Т. – общо сумата от 800 лева, представляваща пропуснати ползи - нереализиран доход от три отделни имота, за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г., поради неизпълнение на задължението на дружеството по Договор за учредяване на право на строеж от 23.10.2013 г., за предаване на самостоятелен обект № С210, самостоятелен обект № С211, самостоятелен обект № С212, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; Д/ на ищцата С. Н. Т. – общо сумата от 800 лева, представляващи пропуснати ползи - нереализиран доход от три отделни имота, за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г., поради неизпълнение на задължението на дружеството по Договор за учредяване на право на строеж от 23.10.2013 г., за предаване на самостоятелен обект № А208, самостоятелен обект № А209, самостоятелен обект № А210, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; Е/ на ищцата Й. П. Д. – общо сумата от 2400 лева, представляваща пропуснати ползи от пет самостоятелни имота - нереализиран доход за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г. поради неизпълнение на задължението на дружеството по Договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г., за предаване на самостоятелен обект № А204, самостоятелен обект № В202, самостоятелен обект № С207, самостоятелен обект № С209, самостоятелен обект № С310, както и сумата от 493,55 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Твърди се солидарност (обикновено другарство) за Й. Г. Т.-М. и С. Г. Т., каквото не е налице при поддържано основание: обикновена съсобственост между тях – всеки е легитимиран да претендира права в защита само на своята идеална част от вещта, не и за другия съсобственик – чл. 26, ал. 2 ГПК. Другите ищци, без между тях да е налице каквото и да е другарство, са предявили също множество обективно съединени искове. Съгласно исковата молба се търсят обезщетения поради невъзможността да се ползват имоти, притежавани в собственост от съответните ищците, като търсените суми са описани в таблица – част от исковата молба, и по тази таблица, а и по изричните петитуми по отделните вземания на ищците за конкретен имот, се касае все за вземания под 5000 лв. Проблемът е, че въззивният съд, който е потвърдил решението на първата инстанция, се е произнесъл, в голямата си част, за други, различни от тези по исковата молба имоти, при посочена обща сума за всички обекти, дължима на съответно на всеки от ищците. Касационната инстанция не допуска, вкл. служебно, касационно обжалване на въззивни съдебни актове, независимо от техния порок – нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, ако са постановени по искове с цена под 5000 лв., за които не важат предвидените в закона изключения. За да установи вземания за какви имоти, от кои ищци и за какви суми са предявени и съдът в решението за какви имоти, за какви суми, дължими на ищците се е произнесъл, съставът на ВКС съобрази следното: Ищците Й. Т. и С. Т. търсят обезщетение за това, че са лишени от ползването на два имота, съгласно исковата молба: А202 - 1500 лв. за месеци юли, август 2017 г. + 1800 лв. за месец септември и октомври 2017 г. + 900 лв. за месец май 2018 г., т.е. общо от Й. Т. и С. Т. се претендира сума от 4200 лв. за този имот, или от всяка от тях – по 2100 лв. За имот С213 двете търсят 1500 лв. за месец юли и август 2017 г. и 900 лв. за месец май 2018 г., което е 2400 лв. общо за двете, или по 1200 лв. поотделно. Всеки от исковете, предявени от тези ищци е с цена под 5000 лв. Сборът от горните суми за двата апартамента е 6 600 лв. и за тази обща сума се е произнесъл в диспозитива си съдът, без да разграничи отделните обективни и субективно съединени искове (ищците са обикновени другари, съсобственици, като всеки разполага с право на иск за вземане досежно защита на собствената си идеална част от общата вещ; развитите от тях правни доводи, че са солидарни кредитори по вземанията, защото родителите им подарили по Ѕ ид.ч. от имотите и така ги направили съсобственици, не обвързват съда, защото не отговарят на правната уредба, а и, несъмнено, не обуславят солидарност на вземането). Нещо повече, с втора по ред уточнителна молба, представена в първа инстанция, на 26.09.2022 г., адв. Т. заявява, че самостоятелните обекти, върху които ответното дружество не е предало владението на ищците Й. и С. Т., са освен посочения по-горе С213, но и нови, различни 9 имота ( А203, В203, В204, В205, В210, С306, С301, С302 и С312). Относно имот А202, за който тези ищци претендират в исковата молба общо обезщетение, в размер по таблицата от 4200 лв., нищо не е казано. По повод включените нови имоти не е ясно защо е сторено, те част ли са от претенциите, кога са станали такива (по надлежен ред), какви суми се претендират за всеки обект и за какъв период от време, от всеки един от съсобствениците. В доклада по чл. 140 ГПК районният съдия обявил, че исковете на Й. Т. и С. Т. са за солидарно вземане общо за главница от 6600 лв., представляваща пропуснати ползи за месеци юли, август, септември и октомври 2017 г. и месец май 2028 г. „поради неизпълнение задължение по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти (кои са те не е ясно), както и сумата от 1380,85 лв., представляваща лихва от настъпване на падежа 31.07.2021 г. до 11.12.2019 г. - предаване на половината обекти“. В диспозитива си съдът се е произнесъл за обща сума от 6600, която включва вземане относно имот С213 (това вземане, както стана ясно по-горе е заявено с цена 2400 лв. общо,или по 1200 лв. поотделно за ищец). Остатъкът от общата сума 6600 лв. е 4200 лв. и, явно, това е сбор от вземанията по други самостоятелни 18 претенции – по още девет за всяка ищца, относно описаните по-горе десет имота. Всички исковете, по които в диспозитива има произнасяне за ищците Т., явно са с цена под 5000 лв. Ищцата М. Т. търси обезщетение за имот А209, за месеци юли и август 2017 г. – 1500 лв., за месеци септември и октомври 2017 г. - 1 800 лв. За месец май 2018 г. – търси обща сума от 900 лв. за три отделни апартамента – вече посоченият А209 и още А205 и А206. Касае са за три самостоятелни обективно съединени иска (относно всеки от имотите поотделно), всеки от които с цена под 5000 лв. В табличната справка, включена в исковата молба, търсените суми са различни: За имот А205, за месец май 2018 г. - 900 лв., за имот А206, за месец май 2018 г. - 900 лв. Имот А209 липсва в таблицата, но е посочен имот В209 с цена 1500 + 1800, или общо 3300 лв. Отново се касае за вземания под 5 000 лв. всяко. С молба от 26.09.2022 г. адв. Т. твърди, че на М. Т. не е предадено владението върху А206 и В209. Нищо не е казано и за имот А205. В доклада по чл. 140 ГПК районният съд очертал предмета на исковете на тази ищца, като обезщетения за пропуснати ползи за месеци юли, август 2017 г. и месец май 2028 г. „поради неизпълнение задължение по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти (кои са те не е ясно). Съдът в диспозитива си се е произнесъл за общата стойност от 6000 лв. за два имота - по исковата молба А205 и по молбата от 26.09.2022 г. – В209; липсва произнасяне относно имот А205 и А206, като няма данни производството по тези искове на М. Т. да е прекратено. Следователно, има решение по два обективно съединени иска – относно имот В209 и имот А206, всеки с цена под 5000 лв. Й. П. Д. търси обезщетение в размер на 2 700 лв. за имот А207, за месеците юли и август 2017 г. (1800 лв.) и за месец май 2018 г. (900 лв.). Цената на претенцията е под 5000 лв. В молбата от 26.09.2022 г. обаче се твърди, че не й е предадено владението върху пет имота – освен този по исковата молба, още и върху А204, В202, С207, С209, С310. По отношение на новите обекти не са предявявани по надлежен ред искове. В диспозитива на първоинстанционното решение съдът се е произнесъл за първоначалната сума от 2 700 лв. за всички посочени имоти, т.е. и съгласно решението, съдът се е произнесъл относно шест отделни имота, за шест отделни вземания, всяко с цена под 5000 лв. С. Т., според фактическите твърдения и таблицата в исковата молба, е собственик на имот А208 и търси сумата от 2 700 лв., формирана като следва: 1800 лв. за месеците юли и август 2017 г. и 900 лв. за месец май 2018 г. В петитума на исковата молба тази сума се претендира обаче, освен от нея, още и от Г. и К. Т., и е вече в размер на 2 400 лв. В молба по чл. 129 ГПК, адв. М. Т. „уточнила“, че те трите търсят по 800 лв., защото „са изключителни собственици на различни апартаменти“, като „тези суми са равни на общия сбор на посочената в исковата молба сума“, В молба от 26.09.2022 г. адв. Т. заявила, че на С. Т. не са предадени три обекта – освен този по исковата молба – А208 (за който търси с други две ищци общо 2 400 лв. по искова молба, или 800 лв. лично, според уточнителна молба), още и А209 и С212. Няма предявени надлежно искове от С. Т. относно тези нови два обекта, нито търсена сума за тях. В доклада по чл. 140 ГПК районният съд очертал предмета на исковете на тази ищца, като обезщетения за пропуснати ползи за месеци юли, август 2017 г. и месец май 2028 г. „поради неизпълнение задължение по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти (кои са те не е ясно). В диспозитива РС се произнесъл за сума от 800 лв., относно три обекта: № А208 по исковата молба и № А209 и № А210 по уточнителната молба. При тези данни, вземанията на С. Т. и по искова молба, и по съдебно произнасяне, са все под 5000 лв. Г. Т., според исковата молба, търси обезщетение, ведно с други две ищци – С. Т. и К. Т. относно имот А208, за обща сума от 2 400 лв. В таблиците, които са част от исковата молба, името на тази ищца не фигурира никъде като собственик/съсобственик, а пък общият размер на дължимите суми за имот А208 е друга – 2700 лв.. В молбата от 26.09.2022 г. се твърди, че на нея не е предадено владението върху имот С204, който не фигурира в исковата молба. В доклада по чл. 140 ГПК районният съд очертал предмета на исковете на тази ищца, като обезщетения за пропуснати ползи за месеци юли, август 2017 г. и месец май 2028 г. „поради неизпълнение задължение по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти (кои са те не е ясно). В диспозитива РС се произнесъл за сумата от 800,00 лева, за обект № С 204. Вземанията по искова молба, и по съдебно произнасяне, са все под 5000 лв. К. Т., според петитума в исковата молба, търси обезщетение за сума от 2400 лв., ведно с Г. Т. и С. Т., относно имот А208, като впоследствие е уточнила, че претендираната сума от нея е в размер на 800 лв. В таблиците, които са част от исковата молба, името на тази ищца не фигурира никъде като собственик/съсобственик. В молбата от 26.09.2022 г. адв. Т. е посочила, че ответникът не е предал на тази ищца владението върху следните три имота – № С210, № С211 и № С212. В доклада по чл. 140 ГПК районният съд очертал предмета на иска на тази ищца, като обезщетения за пропуснати ползи за месеци юли, август 2017 г. и месец май 2018 г. „поради неизпълнение задължение по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти (кои са те не е ясно). В диспозитива на решението съдът се е произнесъл за сумата от 800 лв. и за ти обекта № С210, № С211 и № С212. Вземанията по искова молба, и по съдебно произнасяне, са под 5000 лв. В обобщение, предявени са множество обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 82 ЗЗД за отделни по вид и размер вземания, които съставляват претенции за пропуснати ползи за ищците от получаване на наем от конкретни, притежавани от тях, обекти. Преценката по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК не може да се прави въз основа на сбора от цената им. Те са облигационни, граждански, и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е окончателно, като изключено от касационен контрол. Когато става дума за обективно кумулативно съединяване на искове, с всеки от тях се претендира самостоятелно по размер обезщетение и съдът дължи разглеждане и произнасяне по всеки един от тях. Следователно, според предмета на сезиране, правният спор следва да се развие в не повече от две инстанции. Съгласно произнасянето на съда, което формира силата на пресъдено нещо, разгледаните обективно и субективно съединени претенции са също с цена под 5000 лв. всяка, което изключва от касационен контрол въззивното решение. В заключение, касационната жалба, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. На осн. чл. 78, ал 4 ГПК, касаторите общо следва да заплатят на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 1050 лв. (536,86 евро) заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът