Определение № 1183 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на вр.и.д. главен архитект на Столична община, чрез юрк. М. Василева като процесуален представител, срещу определение № 27378 от 17.12.2024 г. по адм. дело № 12613/2024 г. на Административен съд - София град, с което по искане на "Фототехника – 01“ ООД, е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № САГ24-РА-18-29/20.11.2024г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община, с която на дружеството е наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект "Павилион № 6.8“, попадащ в ПИ с идентификатор 68134.803.4197, УПИ ІІІ-озеленяване с режим на Тго, кв.12, м. „Дианабад“ по плана на гр. София, район „Изгрев“. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърденията са, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото предварително изпълнение, тъй като дружеството –адресат на заповедта не е доказало възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди от премахването на обекта, който е преместваем павилион, т.е. и видът му изключва възможността при демонтирането му да настъпят значителни вреди. Като допълнителен аргумент се сочи наличието на друг ред за репарирането на вредите при евентуална отмяна на административния акт. Ответникът по частната жалба - "Фототехника – 01“ ООД, представя писмен отговор със становище за неоснователност на същата и за правилност на определението. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното определение, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на главния архитект на СО, съставът на АССГ е приел, че по делото са представени доказателства, от които може да се направи извод, че от предварителното изпълнение ще настъпят значителни вреди за дружеството в резултат на невъзможността да осъществява търговска дейност в процесния обект, която му е осигурявала приходи в размер на 117 414, 43лв. - годишен оборот, доказани с приложения по делото съкратен отчет от фискалната памет на монтирания фискален апарат. Определението е правилно като краен резултат при следните допълващи мотиви: Обоснован е изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, като с ал. 2 на същата, на съда е предоставена възможност да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение. В специалния ЗУТ не са разписани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК. Предвид законовата презумция за наличие на основанията по чл. 60 от АПК за предварително изпълнение при издаване на актовете по чл. 217, ал. 1 ЗУТ, спирането е допустимо при установяване от оспорващия на засегнат интерес, противопоставим на защитения държавен или обществен интерес, който законодателят е дефинирал като възможност за настъпване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. В случая е безспорно, че при евентуална основателност на жалбата вредите биха били съизмерими на стойността на премахнатия обект, средствата по премахване и впоследствие по възстановяване на обекта. Наред с тези вреди обаче, от представените писмени доказателства с жалбата – отчет от фискално устройство в павилиона, е видно, че адресатът на заповедта ще понесе от предварителното изпълнение и вреди във вид на пропуснати ползи от нереализиран търговски оборот на годишна база в доказания от приложения отчет размер, което обосновава наличие на предпоставките по чл.166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. За горната преценка е без значение съществуването на специален ред за репариране на вредите при отмяна на административния акт. В този смисъл, правилно АССГ е допуснал спиране на предварителното изпълнение като гаранция срещу евентуално искане за обезщетяване по предвидения в АПК исков ред. Допълнително в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с оглед продължителността на функционирането на павилиона – около 30 години, е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, след като такава не е настъпила през целия изминал период. В случая не са налице основания да се допусне също, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като функционирането на обекта през продължителния период от време, съотв. от 1996г., когато е разрешено ползването му, до м. ноември 2024г., когато е издадената процесната заповед, не е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт (и то в едноинстанционно съдебно производство – чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ) не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото и на направеното своевременно искане за присъждане на разноски, установени с приложените доказателства за заплащането им, следва да се осъди Столична община да заплати на „Фототехника -01“ ООД сумата 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,