Определение № 2826 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Т. З., чрез адв. Бойчев против определение № 1595/19.02.2025г., постановено по адм. д. № 2316/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлено искането на З. за допълване на определение № 562/21.01.2025г., постановено по адм. д. № 2316/2024г. по описа на АС-Бургас в частта на разноските. Моли определението, като неправилно, да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по частната жалба – кметът на община Поморие оспорва частната жалба като неоснователна в представен по делото отговор. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд-Бургас отхвърля искането на П. Т. З. за допълване на определение № 562/21.01.2025г., постановено по адм. д. № 2316/2024г. по описа на АС-Бургас в частта на разноските. С определение № 562/21.01.2025г., постановено по адм. д. № 2316/2024г. Бургаският административен съд оставя без разглеждане исковата молба на П. Т. З., подадена чрез адв. Бойчев, против бездействие на кмета на община Поморие, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от чл. 15а, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), да публикува на интернет страницата на общината, секция-Достъп до информация, годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това, за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и прекратява производството по делото поради отсъствие на правен интерес. В определението са изложени подробно аргументирани съображения за неоснователност на искането за разноски от жалбоподателя за производството по делото. По молба на З., чрез адв. Бойчев, с вх. № 704/22.01.2025г. е поискано допълване на посоченото по-горе определение в частта на разноските. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1595/19.02.2025г., постановено по адм. д. № 2316/2024г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлено искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно в разглеждания случай първоинстанционният съд приема, че прекратяването на производството по делото поради липса на правен интерес от оспорването и по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК води до извода, че разноски за производството не се дължат на жалбоподателя. Предметът на съдебното производство по Раздел ІІ на Глава ХV на АПК е коренно различен от предмета на съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт, поради което правилни и съответни на закона са и изводите на първоинстанционния съд, че прекратяване на бездействие по смисъла на чл. 256 АПК не може да бъде приравнено на оттегляне на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 3 АПК, а оплакванията в тази връзка, направени и в частната жалба са неоснователни. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение,