Решение № 7724 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10988/2014 г.

Решение № 7724 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10988/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1700/21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 3407/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд в частите в които по оспорване от Диан Христов Райчев от гр. Пловдив е отменен РА № 161300955/16.07.2013 г, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. - Пловдив, потвърден с решение № 1076/17.10.2013 г. на директора на същата дирекция за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 358,60 лв. и лихви - 1 558,49 лв.; вноски за ДОО - 1 526,05 лв. и лихви - 2 043,06 лв.; вноски за ДПО-УПФ - 321,72 лв. и ли ви - 430,11 лв. и вноски за ЗО - 481,91 лв. и лихви - 363,28 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на решението в обжалваната му част са заради неправилна преценка на доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка касаторът твърди, че изчисленията на вещото лице са неправилни, тъй като вещото лице е включило в началното салдо и сумата 17284,78 лв. трудови доходи за 2005 г. от "Кауфланд България" към първоначалното салдо от 19 857,50 лв. Според касатора напълно некоректно е включена от вещото лице посочената сума без да е съобразен принципа на СИО, т. е. сумата е следвало да се разпредели между Диан Райчев и съпругата му, както и вещото лице неправилно е включило и сумата от 4 750,11 лв. като изтеглена в брой и неправилно тази сума е включена два пъти в паричния поток. Касаторът излага оплакване, че съдът не е следвало да възприема заключението на съдебно-счетоводна експертиза при формиране на паричния поток. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същата част, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Диан Христов Райчев от гр. Пловдив в депозирано по делото писмено становище я оспорва с искане да се остави в сила като правилно решението в обжалваната му част, ведно със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени ревизионния акт в частта за определения на Диан Рачев данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. първоинстанционният съд е приел, че неправилно за тази данъчна година ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като според съда не се установява недостиг - превишение на разходите над доходите. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че наличните парични средства към 31.12.2006 г. са в размер на 482,68 лв., т. е. налице е превишение на доходите. Съдът е възприел вариант I от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което е прието като начално салдо към 01.01.2006 г. освен приетата от ревизията сума 19 857,50 лв., така и сумата от 17 284,78 лв. получени от ревизираното лице трудови доходи от "Кауфланд България" за 2005 г. и размерът на това начално салдо според съда е 37 142,28 лв. Според вещото лице, чието заключение е кредитирано във вариант I е включена в приходната част на паричния поток и сумата от 4 750 лв. възнаграждение, получено от Диан Райчев за 2006 г. Решението в тези обжалвани части е правилно като краен резултат. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател относно възприетия от съда вариант I на съдебно-счетоводната експертиза, според който вещото лице е включило като начално салдо към 01.01.2007 г. получените доходи от трудови правоотношения през 2005 г. от "Кауфланд България" в размер на 17 284,78 лв. и е прибавил тази сума към приетото от ревизията начално салдо от 19 587,50 лв. Началното салдо са установените по категоричен начин свободни парични средства, с които данъчнозадълженото лице е разполагало. За получените трудови договори през цялата 2005 г. няма никакви писмени доказателства, че лицето не ги е изразходвало за поемане на разходите си през посочената година. След като не са ангажирани доказателства, че получените трудови доходи през 2005 г. към 01.01.2006 г. са били на разположение на ревизираното лице, т. е., че той не ги е похарчил, не може цялата сума на получените за 2005 г. трудови доходи да се включва като начално салдо. Затова правилно приходните органи са посочили, че сумата от 19587,50 лв. е началното салдо към 01.01.2006 г. Касаторът твърди, че неправилно съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което е включена като доход и сумата от 4 750,11 лв. от трудово правоотношение от "Кауфланд България" за 2006 г. Позовава се на приетото в ревизионния доклад, че процесната сума е включена в паричния поток, но като суми изтеглени от банкови сметки. Наистина на лист. 147 от делото в ревизионния доклад е посочена сумата общо от 4 750,11 лв. като получена от трудови правоотношения, но при изготвяне след това на паричния поток за 2006 г. тази сума не е е отразена. Нещо повече, в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт е посочено, че на името на ревизираното лице са открити няколко банкови сметки, поради което не става ясно изтеглените от около 2 000 лв. суми от банкови сметки отнасят ли се към сумата от 4 750,11 лв. доход от трудово правоотношение за ревизираната година и най-вече дали са изтеглени от банкова сметка в банката или чрез дебитна карта. Неоснователно в касационната жалба се излага оплакване, че съдът не бил изследвал дали сумата от 4 750,11 лв. е преведена по банкова сметка или е изтеглена в брой. Задължение на приходния орган да обоснове констатациите на ревизионния си акт обективно въз основа на доказателства, които той е следвало да събере при ревизията и проверка по банковите сметки на задълженото лице. В противен случай констатациите се изграждат на база на предположения, което е недопустимо. Задължение на ревизиращия орган е да обоснове основанието за провеждане на ревизията и определянето на данъчната основа, а в случая това е по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Органът по приходите от една страна е приел, че процесната сума представлява получен доход от трудово правоотношение, поради което неправилно се изтъква в касационната жалба, че не бил изследван въпросът дали тази сума е получена от ревизираното лице. С оглед изложеното при установените доходи и приходи на ревизираното лице за 2006 г. разликата между получените за годината доходи от Диан Райчев в размер общ на 26 975,04 лв. и разходите от 26 9090,22 лв. се явява положително салдо от 65,82 лв., поради което не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Затова като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За задължителните осигурителни вноски за 2006 г. - ДОО ДЗПО-УПФ и ЗО: След като не се формира данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 2 ДОПК и не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за ревизираната 2006 г., то недължими са и определените от ревизията задължителни осигурителни вноски, посочени по-горе и затова и в тази част решението на съда е правилно и също следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно разноските, такива се претендират от ответника по касационната жалба и с оглед изхода на делото се дължат в размер на 1 000 лв. за касационното съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,