Определение № 156 от 26.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1216/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5336/29.05.2012 г. от Д. И. П., [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адвокат Р. С. с искане за допълване на определение № 406/22.05.2012 г. по т.д. № 1216/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. с присъждане на направените от молителя разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева /петстотин лева/, съставляващи адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. С писмения отговор на касационната жалба молителят е поискал присъждане на разноски за касационното производство, но в постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 406/22.05.2012 г. по т.д. № 1216/2011 г., с което касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] не е допусната до касационно обжалване, липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба. Молбата е неоснователна. Молителят твърди, че е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева /петстотин лева/ на основание договор за правна защита и съдействие от 10.05.2010 г. с адвокат Р. С. за процесуално представителство пред ВКС, за подадения писмен отговор вх.№ 35132/14.05.2010 г. Представен е договор за правна защита и съдействие № 082939/10.05.2010 г., от който е видно, че сумата от 500 лева е само договорено, но не и изплатено възнаграждение. Липсват други доказателства- като платежен документ например- за изплащане на уговореното възнаграждение, поради което не може да бъде прието, че посочените разноски са действително направени от молителя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение