Решение № 10475 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2015 г.

Решение № 10475 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Х. Г. П. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ "Х. П. - А. 98", подадена чрез адв. П. К., против Решение № 117 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 2401 по описа за 2013 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261206073/5.04.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 695 от 10.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: несъобразяване на липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; необосновано съдът не признал за доказано даването на парични заеми. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител Ц. Д. - главен юрисконсулт в писмена защита обжалва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

1. Относно определените осигурителни задължения.

Настоящият касационен състав счита, че задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О и съответните лихви за 2007 г. са незаконосъобразно определени.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК може да бъде прилагана при определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила. Разпоредбата е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г."

Предвид изложеното, първоинстанционното решение като неправилно в тази част подлежи на отмяна, а вместо него в тази част следва да се постанови друго, с което РА в частта му за установените осигурителни задължения следва да бъде отменен.

2. Относно определените данъчни задължения.

Неоснователни са касационните оплаквания за липса на процесуално основание за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Основните оплаквания на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба са за непризнаването на оправдаването на това превишение с получените от него парични заеми.

Относно твърдението за получени заеми от следните физически лица за периода на ревизията: на 5.08.2007 г. от Д. И. С. в размер на 10 000 лева; на 8.08.2007 г. от Г. Д. А. в размер на 8 000 лева; на 8.08.2007 г. от К. И. Д. в размер на 12 000 лева. Правилно е прието, че обсъжданите в РД и РА писмени договори за заем, са съставени не за да обективират действително развили се между страните облигаторни правоотношения, а за целите на ревизионното производство. Горният извод на ответника се налага, не само по изложените по-горе съображения, но и с оглед липсата на конкретни данни, за някакво реално разместване на блага между страните. Предмет на едно облигационно правоотношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо или иначе казано всяко облигационно отношение е насочено към определен имуществен интерес. П. положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателите с оглед запазване на интересите им е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателя. С оглед изложеното правилно е прието, че посочените подробно в РД и РА договори за заем са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените разходи от жалбоподателя.

Правилно е посочил първоинстанционният съд, че предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи. Събраните в хода на ревизията писмени доказателства със значението по смисъла на чл. 49 от ДОПК, писмени обяснения /чл. 57 във връзка с чл. 57, ал. 4 от ДОПК / и писмените обяснения от ревизираното лице /РЛ/чл. 56, ал. 1 от ДОПК/ са съобразени в хода на ревизията, като писмените обяснения на ревизираното лице-жалбоподател са зачетени с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

Х. Г. П. не е ангажирал необходимите доказателства, които да обосноват по категоричен начин поддържаното от него становище. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства налага да се приеме, че за 2007 г. извършените в семейството на жалбоподателя разходи надвишават установените му доходи, като превишението е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, дължим ведно с прилежащите лихви за забава. Независимо от представените от жалбоподателя писмени обяснения и документи, съдът е извел правилен извод, че същите не удостоверяват наличие на действително получени суми, както и наличие на доходи от други дейности. Затова съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата СИЕ, тъй като същата би имала значение, само и единствено, ако жалбоподателят беше доказал в развилото се съдебно производство наличието на достатъчно средства за извършване на направените разходи. Неоснователно е възражението за неправилно определени общо приходи и разходи на семейството на жалбоподателя с обща данъчна основа, защото при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК от доходи с неустановен произход, имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя се изследва с оглед на всички факти, имащи значение за правилното им определяне.

Предвид изложеното, съдебното решение в тази част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила.

Разноски: На касатора следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 648, 48 лв. съобразно уважената част от жалбата. За касационната инстанция въпреки направената претенция не следват разноски, поради липса на представени доказателства за сторени такива. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски за първоинстанционното производство следва да се намали на 423,93 лв., вместо присъдените 766.47 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна, съразмерно на отхвърлената част ина основание чл. 8, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от жалбата и е в размер на 317. 95 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на осмо отделение