Определение № 163 от 09.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2096/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. Д.-Н. срещу определение № 86 от 31.01.2013г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 45/2013г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на същата жалбоподателка против определение № 343 от 01.11.2012г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1579/2011г. С последното е оставено без уважение искането по чл. 253 ГПК за оттегляне на постановеното по делото определение от 08.08.2012г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд поради допусната грешка. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Излага, че постановения акт, с който се допуска касационно обжалване, не подлежи на обжалване, но това не означава, че е неоттегляемо от постановилия го съд при наличие на грешки или пропуски, визирани в чл. 253 ГПК. Ответникът по частната жалба Н. И. Н. взема становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С определение № 974 от 08.08.2012г. състав на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решение на Софийски градски съд по гр.д. № 13362/2010г. по подадената от Н. И. Н. касационна жалба. С молба от 30.08.2012г. пълномощникът на ответницата по жалбата А. Д.-Н. е поискал определението да бъде оттеглено, тъй като не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. С определение № 434 от 01.11.2012г. съставът е оставил без уважение искането по чл. 253 ГПК. Посочил е, че съдебният акт, с който се извършва преценка на основанието за достъп до касационен контрол не подлежи на обжалване и е неоттегляем от постановилия го съд. Последното определение е обжалвано от А. Д.-Н. с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС и с обжалваното определение № 86 от 31.01.2013г. състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 45/2013г. е оставил без разглеждане частната жалба. Мотивирал се е с това, че определението не подлежи на обжалване - нито прегражда развитието на делото, нито изрично е предвидена възможност за обжалването му. При тези обстоятелства настоящият състав намира обжалваното определение № 86 от 31.01.2013г. по ч.гр.д. № 45/2013г. на ІІІ гражданско отделение на ВКС, за правилно. Разпоредбата на чл. 253 ГПК дава възможност при грешка, пропуск или изменение на обстоятелствата съдът сам да отмени или измени определение, което не слага край на делото. Определението, с което съдът се произнася по такава молба не подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които са изрично посочени в закона. Определението, с което съдът се произнася по искане по чл. 253 ГПК не попада в нито една от двете хипотези. То не прегражда хода на делото, нито пък е предвидена в закона изрична възможност да бъде обжалвано. Поради изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.