Определение № 4345 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2026 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 03.08.2026 год. на ответницата по касационната жалба А. Б. И., чрез адв. Р. А. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК определение № 4088 от 31.07.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски на касатора, поради което се претендира присъждането им при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА за подадения отговор, при съобразяване на критериите, установените в действащата понастоящем нормативна уредба. Касаторът Община Велинград не изразява становище по направеното искане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 4088 от 31.07.2026 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника Община Велинград срещу решение № 13 от 14.01.2026 год., постановено по в. гр. дело № 865/2025 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му по иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1 577.80 лв. и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част по иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 22 000 лв. При постановяване на горепосоченото определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски на ищцата А. Б. И.. В касационното производство адв. Р. А. е представлявал ищцата, като е подал отговор на касационната жалба на ответника, в който се претендира и присъждането на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв. А., с който е уговорена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Когато процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА /редакция на нормата след изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 год., която е приложима в случая/, размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА, а именно фактическа и правна сложност на случая, засегнатия правен интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването й, както и квалификация, опита и специализацията на адвоката. В разглеждания случай пренесеният пред ВКС спор е с невисока фактическа и правна сложност. Касационната жалба на ответника Община Велинград съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени пет въпроса /като обобщени първите три от тях се отнасят до задълженията на въззивната инстанция, четвъртият – до правомощията на въззивния съд, свързани със събирането на доказателства, а петият – до приложението на чл. 52 ЗЗД/. В подадения отговор са изложени аргументи за допустимост на въззивното решение, липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите по т. 1 - 3 и т. 5, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В отговора не е взето отношение към недопустимостта на част от жалбата, като подадена срещу решение, изключено от касационен контрол. Адв. Р. А. е представлявал ищцата и в първоинстанционното и въззивното производство, като срокът за подаване на отговор на касационната жалба е един месец /чл. 287, ал. 1 ГПК/. За представителство пред ВКС са установени изисквания за натрупан юридически стаж от адвокатите, а това предполага наличие на по-висока квалификация. Обжалваемият интерес пред касационната инстанция е 22 000 лв. /равностойни на 11 248.42 евро/. Като взе предвид тези обстоятелства, както и че адвокатско възнаграждение се претендира само за извършените действия по изготвяне на отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на адв. А., възлиза на 900 евро. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4088 от 31.07.2026 год. в частта за разноските, които са своевременно поискани, като касаторът-ответник следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. А. възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство в посочения по-горе размер. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение