Решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г.

Решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на "Т. -П. " Е., гр. П. против решение № 417/30.12.2008 г. на Пeрнишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 888/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1548/13.11.2009 г. за мотивираността на заповедта за уволнение с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ поради противоречивото разрешаване на въпроса в обжалваното решение и в решение на П. окръжен съд по идентичен казус, разгледан по гр. д. № 805/2008 г. И двете дела са постановени по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. По тях е установено, че ищците са работили във "Въглеподавателен цех" на "Т. П. " Е.. Уволнени са дисциплинарно, като в заповедите и на двамата е записано, че причината е кражба на желязо и изнасяне зад оградата на Т. "Република", установена с рапорт № 153/14.02.2008 г. на Х. С. Б.. В рапорта е докладвано, че деянието е извършено на 12.02.2008 г. към 16.15 ч. от локомотивния машинист /Г. И. Я. - ищеца по въззивно гр. д. № 805/2008 г. на П. окръжен съд/ и маневриста /Р. С. И. - ищеца по въззивно гр. д. № 888/08 на същия съд/. И по двете дела е установено, че служителите са дали писмени обяснения до изпълнителния директор на дружеството - работодател, че на 12.02.2008 г. по време на работа събрали старо желязо от боклука, което решили да издадат. Били спрени от пазач, при когото оставили чувалите с желязо. В обжалваното въззивно решение е прието, че заповедта за уволнение на Р. И. е незаконна, като съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ - следвало да се посочат конкретните факти въз основа, на които работодателят е направил извод за извършена от ищеца кражба, както и датата, на която е извършено твърдяното нарушение. Поради това и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1. т. 2 и т. 3 КТ са уважени. В приложеното решение по въззивно гр. д. 805/2008 г. на П. окръжен съд, при идентични фактически обстоятелства, е направен извод, че работодателят е съобразил императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ при дисциплинарното уволнение на Г. Я.. Прието е, че позоваването на рапорт вх. № 153/14.002.2008 г. и на обясненията на Я. в заповедта има препращащ характер. От тях става безспорно ясно датата и часа на нарушението и в какво се състои то. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това разрешение на повдигнатия въпрос. То е съобразено и с принципното разрешение, дадено по реда на чл. 291, ал. 2 ГПК с Р-313-2010-2010-IV ГО ВКС, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя. Съгласно Р-1069-2010-ВКС-IV ГО задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответникът по касация Р. И. С. е възразил, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния П. районен съд, е отменил дисциплинарно уволнение на Р. И. С., наложено със заповед от 21.02.2008 г. на изпълнителния директор на Т. П., Е., възстановил го на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на1567,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2008 г. Търговското дружество е осъдено да заплати и дължимите такси и съдебни разноски. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което, обаче е неправилно. Предвид дадения отговор по реда на чл. 291, ал. 2 ГПК се налага извод за мотивираност на заповедта, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание. Спазени са и другите процедурни условия на дисциплинарната процедура - работодателят е изискал писмени обяснения за деянието, като в поканата до служителя то също е ясно и достатъчно индивидуализирано. Заповедта е издадена след като органът на дисциплинарна власт е взел предвид обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, обясненията на служителя, както и отношението му към извършеното, както и тежестта на нарушението. Не се спори по делото, че на 12.. 02.2008 г. С., заедно с Я. са изнасяли чували със желязо, собственост на работодателя от територията на Т. а. Следователно, осъществен е фактическия състав на чл. 187, а т. 8 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя. В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна. Въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, следва да бъде касирано и спорът разрешен от касационната инстанция, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение