Решение № 1854 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Лютфиева срещу решение № 38712 от 20.11.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 9960/2025 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4685 от 28.08.2025 година на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На първо място сочи, че анализът на съда относно обстановката в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на лицето, като не е изследвано обстоятелството относно местоживеенето му и региона, в който евентуално ще бъде върнат. Твърди, че липсва изследване на възможността лицето да пътува до конкретно посочения регион в Сирия в настоящия момент и пречките за установяването му в конкретната област. Според касатора, решението противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не са преценени всички относими факти свързани с държавата на произход на кандидата. Сочи, че обстановката в Сирия продължава да е опасна, характеризираща се с хуманитарна криза и безогледно насилие, включително достигащо ниво на опасност от тежки посегателства, поради което тя може да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-285/12. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на ДАБ за ново произнасяне относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез юрк. Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на А. А. А., гражданин на Сирия срещу решение № 4685 от 28.08.2025 година на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обосновал, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочил е, че лицето изрично е заявило, че не е било насилвано по никакъв начин или заплашвано, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, нито в страната му на произход. Такива заплахи не са били отправяни и към семейството му, като основният мотив, който изтъква за напускането на Сирия са проблеми от личен характер и трудно преживяване, както и нежеланието да се сражава в редовете на кюрдските сили. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, както и че посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт, като с оглед данните за падане на режима на Башар Асад е безпредметно обсъждането на възможността за мобилизация на кандидата от страна на редовните сирийски сили. Първоинстанциоянният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е споделил и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на лицето търсещо защита на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Самият чужденец е напуснал доброволно, а не поради опасност и не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил данните за ситуацията в страната по произход от представените справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и е приел, че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт на територията на цялата страна, характеризиращ се с безогледно насилие, така, че със самото си присъствие на територията на Сирия молителят да е изложен на заплахи срещу живота или личността, поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. Касационната инстанция не следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения от административния съд.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

1. От фактическа страна съдът е установил, че А. А. А., от мъжки пол, гражданин на Сирия, роден на [дата]., [заличен текст], семейно положение – неженен, на 24.07.2024 г. е депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила.

С решение № 9844/17.09.2024 г. на заместник-председателя на ДАБ-МС производството за предоставяне на международна закрила в Република България е прекратено. Впоследствие чужденецът е подал заявление с peг. № УП 6801/30.05.2025 г. за възобновяване на административното производство.

На 30.05.2025 г. с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач. А. е посочил, че е напуснал Сирия нелегално през есента на 2022 г., като заминал за Турция, където бил 7 месеца. Твърди, че е преминал на територията на Република България не по законоустановения ред и е задържан от полицията на път за град София, след което е подал молба за международна закрила и е бил настанен в открит лагер, който самоволно е напуснал, за да продължи към Австрия. Посочва, че е преминал през териториите на Сърбия, Босна, Хърватия и Словения и че е достигнал до желаната държава, в която е искал да подаде втората си молба за закрила. Добавя, че е бил настанен за период от шест месеца в лагер, след което австрийските власти са го трансферирали обратно в Република България.

Мотивира молбата си с несигурната обстановка и нежеланието си да се сражава в редовете на кюрдските сили в държавата му на произход. Сочи, че в Източна Сирия, където живее семейството му още има проблеми между Касад и новите управляващи. Допълва, че не може да се върне при роднините си, защото там кюрдските сили мобилизират против волята им момчетата във въоръжените сили. Не сочи да е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му по произход. Не е бил задържан, арестуван, съден и осъждан. Посочва, че не е членувал в политически партии и организации, нито във въоръжени групировки и религиозни общности и секти. Твърди, че цялото му семейство е заплашвано от кюрдските сили без никаква причина. Заплахите били да не излиза вечер, да не минава по даден път и да не посещава магазини, за да не пострада. Пояснява, че не е могъл да пътува от и до града, защото когато е минавал през КПП на кюрдските сили е бил обиждан, псуван и удрян.

С процесното решение от 28.08.2025 г. председателят на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

2. Първоинстанционният съд е направил правилен извод от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, постановен е при спазване на процедурата по издаването му. В тази част касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

3. Спорът пред касационната инстанция е в това: Налице ли са предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ?

Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по- горе текстове за предоставяне на бежански статут. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени.

Неоснователен е доводът, че лицето се опасява да не бъде призован за военна служба поради което и мотивира исканата закрила. По повод на това следва да се отбележи, че отбиването на военна служба е задължение на гражданите на всяка една държава и не е основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. По делото не са приложени призовки или други документи доказващи, че лицето е търсено за такава служба. Още повече, че от представените справки се установява, че настоящият президент на Сирия Ахмед Ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и разчита на доброволно набиране на войници. При тези данни нежеланието на лицето да служи в армията е обстоятелство, ирилевантно за търсената закрила по чл. 8 ЗУБ.

Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия. Посочил е също, че е учил до четвърти клас и в България търси закрила, за да работи тук и да помогне на родителите си, но в същото време заявява, че те и понастоящем живеят в Сирия. На следващо място прави впечатление бежанската история на А. А., а именно, че след напускането на Сирия той е останал определено време в Турция, а впоследствие е влязъл в Република България, след което заминал за Австрия, която била крайната му цел и където също подал молба за международна закрила, която поддържал и след депортирането си обратно в България, преминал е и нелегално през границите на няколко страни – Сърбия, Босна, Хърватия и Словения. Предвид това според настоящата съдебна инстанция в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по – добри условия за живот и реализация.

На следващо място настоящата инстанция споделя и извода на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил представените актуални справки за обществено – политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяна до степен да може приемливо да се живее. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. Макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира и това се установява от представените и пред първоинстанционния съд справки от ДАБ и в настоящето касационно производство от 23.01.2026 г., в които е посочено, че наистина ситуацията в Сирия се нормализира и макар да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни, както правилно е прието и в първоинстанционното решение.

След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че лицето не е принудено да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл първоинстанционният съд правилно се позовава на съдебна практика на СЕС по дело С – 465/07 и С – 285/12 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (приложима и по отношение на Директива 2011/95/ЕС). Тези изводи се подкрепят и от представената пред настоящата касационна инстанция справка за актуалната обществено- политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата в страната по произход, не би било свързано с неблагоприятни последици. В този смисъл са и данните за голям брой сирийски граждани, които се завръщат в родината си. Справката за обществено – политическата обстановка в Сирия е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства.

Предвид изложеното правилно съдът е приел, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за А. А. да се завърне там, като се има предвид, че родителите му продължават да живеят в Сирия, гр. Ракка.

В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК съставът на Върховния административен съд