Определение № 10408 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против определение № 5596 от 28.08.2026г., постановено по адм. д. № 1316/2026г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът РДНСК гр. Благоевград, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Благоевград оставя без уважение искането на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № БЛРД26-ЗЗП-4/18.08.2026 г. на началника на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 178, ал. 5 вр. чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация строеж: „Кабелна линия НН“ с описано в заповедта трасе, като е разпоредено при неспазване на разпореждането в дадения срок управителя на Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в качеството си на експлоатационно дружество и доставчик на електрическа енергия да прекъсне електрозахранването на строежа. За да постанови този резултат съдът констатира, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, като същото може да бъде спряно от съда съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Приема, че в случая не е установена възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, а възможността за преустановяване на електрическото захранване на търговски обекти, собственост на трети лица, не обуславя възникването на значима вреда за адресата на акта, поради което прави извод за неоснователност на искането. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона като законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат охранени с предварителното изпълнение. Целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставим на този, засегнат от заповедта, а именно защитата на животът или здравето на гражданите, защитата на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда – чл. 60, ал. 1 АПК. В настоящия случай тези хипотези не са налице, а напротив обществения интерес е застрашен. Забраната за ползването ще доведе до прекъсване на електрозахранването на посочените в заповедта обекти, които не са собственост на жалбоподателя и които имат сключени договори за снабдяване с електрическа енергия, което несъмнено засяга обществения интерес, в случая защитим от жалбоподателя. С искането за спиране на предварителното изпълнение не се цели охрана на частен интерес пред защитения обществено такъв, напротив с това искане се цели именно защита на обществения интерес. В случая не се касае за строеж в тесния смисъл на думата, а за строеж от вида на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ, като съгласно § 5 т. 31 ДР ЗУТ „Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“. Оспорената заповед е издадена за забрана на ползването и достъпа именно до такава техническа инфраструктура от вида на линейната такава, към която са присъединени трети лица и която техническа инфраструктура се ползва съобразно законовите норми от тях. Съгласно чл. 69 от Закона за енергетиката енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите. С предварителното изпълнение на оспорената заповед се нарушава цитираната норма, а именно задължението на енергийното предприятие да извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и да обезпечава непрекъснатостта на електрическата енергия. Следователно в случая мярката е непропорционална и засяга права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което обосновава нейната отмяна. Освен това на адресата на акта със заповедта е наредено при липса на доброволно изпълнение същият принудително да прекъсне захранването на собствения му обект „Кабелна линия – ниско напрежение“, което обезсмисля доброволното изпълнение. Следователно обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което допуснатото предварително изпълнение да се спре до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Разноски на страните следва да се присъдят с оглед крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,