Определение № 1344 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2149/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. срещу определение № 50343/02.12.2022г. по ч.гр.д.№ 943/22г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по делото определение № 110/24.03.2022г., като са намалени присъдените в полза на И. М. разноски по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и иска неговата отмяна, уважаване на жалбата му, възстановяване на внесената от него държавна такса за касационното производство и присъждане на разноските. Насрещната страна по жалбата – И. И. М. я оспорва. Настоящият състав на ВКС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по искане на М. вх.№ 4209/13.05.2022г. за изменение на определението от 24.03.2022г. в частта по присъдените на насрещната страна И. М. разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС. Молителят е обосновал искането си с твърдението, че възнаграждението е било прекомерно и той своевременно е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. С обжалваното понастоящем определение съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност и като го е счел за основателно, е намалил разноските до минималния размер по НМРАВ т.е. уважил е молбата на М. от 13.05.2022г. Извън предмета на искането, по което е постановено обжалваното определение, е въпросът за следващите се на жалбоподателя М. разноски, който той поставя в настоящата частна жалба. Той няма право на такива, предвид изхода по съществото на спора – с влязло в сила определение инициираното от М. частно касационно производство е прекратено като недопустимо, а искането за възстановяване на платената държавна такса е лишено от основание – държавната такса се дължи за водене на делото, а не съобразно изхода му. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС