Определение № 197 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1786/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Търговия Троян“ АД против определение № 198 от 28.3.2022 г., постановено по ч. гр. д. №109 по описа за 2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 34 от 21.01.2022 г. по гр. д. №950 по описа за 2021 г. на Районен съд-гр. Троян за прекратяване на производството по делото.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.

Община Троян застъпва становището, че няма основания за допускане на определението до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

„Търговия Троян“ АД е закупило на 9.2.2010 г. от „Общински пазари“ ООД недвижими имоти, но с влезли в сила съдебни решения покупко-продажбите са били обявени за нищожни. За периода от 2010 -2013 г. такса смет и данъците за тези недвижими имоти са определени за плащане от началото на продажбите- 9.2.2010 г. По една част от делата административните съдилища са се произнесли, че дружеството не е данъчно задължено, а по други-че не дължи тези данъци. От отдела „Местни приходи“ на Община Троян обаче извършват неправилно погасяване на тези данъчни задължения, в резултат от което за 12 подробно описани в исковата молба обекта ответната община е получила 21 940,53 лв. без правно основание. Ето защо дружеството е поискало общината да бъде осъдена да върне тази сума.

Троянският районен съд е приел, че относно процедурата по връщането на недължимо платени суми по такса смет и данък върху недвижимите имоти намира приложение специален закон-редът по чл.128 и сл. от ДОПК, поради което общият исков ред е изключен и искът е недопустим. Ето защо първоинстанционният съд е прекратил производството.

Ловешкият окръжен съд е потвърдил прекратителното определение, възприемайки довода, че се касае за защита по особен административен ред, който изключва приложимостта на гражданското съдопроизводство.

Във връзка с мотивите в обжалваното определение касаторът е формулирал следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване.

1. Следва ли съдът служебно да следи дали предявеният иск е от негова компетентност за разглеждане при наведени доводи от страна на ответника за различен ред за защита по ДОПК, или направо да приеме, че искът е недопустим за разглеждане поради липса на защитимо право?

2. Ако при проверката по чл.118, ал.2 от ГПК съдът прецени, че делото не му е подсъдно, следва ли да даде указания на ищеца да направи уточнение по кой ред ще реализира защитата си?

3. Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила липсата на произнасяне на съда по чл.118, ал.2 от ГПК?

4. Допустима ли е защита по чл.55 от ЗЗД при служебно погасяване на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, които са изключени от нормата на чл.128 от ДОПК, при положение че тези задължения не са дадени за събиране нито от ЧСИ, нито от публичен изпълнител и липсват годни актове за установяване на задълженията?

От всички тези въпроси само последният е от значение за изхода на спора и той е разрешен от съдилищата в съответствие с практиката на ВКС, цитирана от Троянския районен съд/определения № 855 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 50249/2016 г. на III ГО, № 300 от 15.05.2009 г. по т. д. № 88/2009 г. на I ТО и № 557 от 26.10.2009 г. по ч. т. д. № 585/2009 г./. Според тази практика в чл.128 и сл. от ДОПК е създаден специален административен ред, по който се разглеждат споровете за връщане на надвзети суми по данъчни задължения. В тази процедура са включени и споровете по възстановяване на суми за такса смет и данък недвижими имоти, което следва от разпоредбата на чл.129, ал.4 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда, че възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой. Следователно за юридическите лица се прилага същият ред, като възстановяването вместо в брой се извършва по банковата сметка. Н аличието на специална уредба изключва приложението на общия ред, поради което искът с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщането на сумите е недопустим.

Останалите въпроси са без значение за изхода на спора дали искът по общия ред е допустим. Дори да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, даденото им разрешение съответства на процесуалните норми и на практиката на ВКС. Съгласно чл.15, ал.1 от ГПК гражданският съд следи служебно за своята подведомственост, а разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК се прилага, когато спорът следва да се препрати на компетентен съд, а не на административен орган. Приложената от касатора практика на ВКС няма никакво отношение към настоящото дело. Определения № 479 от 11.2017 г. по гр. д. № 3748/2017 г. на IV ГО, № 158 от 7.4.2015 г. по ч. гр. д. № 765/2015 г. на I ГО касаят спор за подведомственост по дела, образувани по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, а определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2019 г. – спор за местна подсъдност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение